Длъжни ли са кръвните центрове да уведомяват кръводарителите за установени заболявания

Заради пропуски в законодателството кръводарители дори не предполагат, че са носители на тежко вирусно заболяване. За проблема, който съществува, се заговори отново, след като пред bTV 33-годишен мъж сподели, че е научил, че е заразен с хепатит четири години след като отново е отишъл да дари кръв.

Даряването, вземането и диагностиката на кръвни съставки и осигуряването на тяхното качество и безопасност са регулирани от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, а дейностите по този закон се осъществяват съгласно медицинския стандарт по трансфузионна хематология. Това е стандарт, който беше актуализиран след обществено обсъждане миналата година. По закон донорът има право да получи информация за здравословното си състояние, но се оказва, че не е посочено точно дали самият пациент трябва да потърси тази информация.

От Министерство на здравеопазването казаха пред БНР, че се подготвят промени, с които да бъдат коригирани съществуващите в момента празноти в нормативната уредба. Защото в момента системата е такава, че ако се установи заболяване при кръводаряване, информацията се предоставя на районните здравни инспекции, които би трябвало да уведомят личния лекар, а той самия пациент. В наредбите обаче няма ясна разпоредба кой носи отговорност да информира пациента.

“Пропуски няма в нормативната уредба, тъй като освен Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането има и други нормативни документи като наредба 21 от 2005 г., която е актуализирана през 2011 г. Тази наредба е за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Конкретно по отношение на изследването на вирусни и бактериални инфекции, които се предават чрез преливане на кръв, също се уреждат въпроси в тази наредба“, каза пред БНР хематологът проф. Фани Мартинова, председател на Българската асоциация по трансфузионна медицина в отговор на въпрос има ли пропуски в нормативната уредба. Тя поясни, че “инициативата трябва да дойде от донора“:

“Практически обаче трябва да е ясно на всеки кръводарител още преди кръводаряването. Когато той сяда на стола, за да кръводарява, му се предоставя индивидуален код – номер с едно картонче, и той може спокойно в рамките на няколко дни след извършване на изследването за тези инфекции, да провери какъв е резултата“.

В конкретния случай младежът не си е потърсил резултата, освен това не е посочил името на личния си лекар, каза още проф. Мартинова в интервю за предаването “Хоризонт до обед“.

Председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев също коментира случая пред БНР:

“По света да си донор е един изключително хуманен човешки акт. Системата трябва да ти бъде толкова благодарна, че да бъдеш обгрижен достатъчно добре и ако някой някъде разбере, че ти имаш дори и най-малките съмнения за наличие на дадено инфекциозно заболяване, прави всичко възможно до този човек възможно най-бързо да стигне информацията и след това той веднага да бъде свързан със съответните звена, които могат да му помогнат“.

“В България от години се прехвърля топката – центрове по трансфузиология, от там РЗИ-та, те може и да издирят джипито, може и да не го издирят, и накрая човекът дошъл, дарил кръв преди четири години и е виновен, че не си бил потърсил резултата“, коментира още д-р Хасърджиев.

И от Асоциацията на лекарите по обща фамилна медицина се включиха с коментар по темата.

“Ако постъпи такава информация, нашата задача не е да го информираме. Ако има такава информация и пациентът се появи, нашата задача е да го насочим, защото ние нямаме възможност да извършим това към колега специалист и да се уточни какъв е неговият статус и да се лекува“, каза пред БНР доц. Любомир Киров, който е председател на Асоциацията на лекарите по обща фамилна медицина, в отговор на въпроса – има ли очакване от личните лекари да информират пациентите си, ако при тях постъпи информация от регионалните здравни инспекции след кръводаряване, че пациентът е носител на инфекция.

“Проблемът, който се дискутира в момента, не е професионален, чисто медицински, а е комуникационен и информационен“, посочи още доц. Киров.

Интервюто с проф. Фани Мартинова, д-р Станимир Хасърджиев и доц. Любомир Киров може да чуете от звуковия файл.