Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рускинята Анастасия Рунова - за последните мигове от живота на алпиниста Иван Томов

| обновено на 23.05.19 в 15:00
Анастасия Рунова
Снимка: Личен архив



Анастасия Рунова е един от хората, оказали последна помощ на българския алпинист Иван Томов, който загина преди дни, на слизане от осемхилядника Лхотце (8516 м) в Хималаите. 24-годишната московчанка разказва, че е отишла на експедицията по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан. На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият (след Христо Проданов), сторил това без допълнителен кислород. 24-годишната Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.

Интервю на Таня Иванова:

Първо, благодаря, че се съгласихте да говорите! След изкачването на върха бяхте транспортирана в болница, как сте сега? Сега сте в Москва, нали?
Да и вече съм вкъщи. С главоболие и без глас.

Откога познавате Иван и имахте ли предварително план да изкачите заедно върха? Обсъждахте ли го? Какви бяха плановете ви? Така да се каже, бяхте ли партньори или така се получи в движение?
Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм (Исмаил Сомони - 7495 м, в Памир - бел.ред.) и на връх Корженевска (7014 м, пак там - бел.ред.) И в тази експедиция бяхме заедно. Имахме още един партньор, но той остана в Базов лагер заради заболяване.

С какъв апарат за връзка разполагахте - радиостанция, сателитен телефон, и у кого беше?
С радиостанция, която беше у мен.

Връх Лхотце (8516 м)
Кога изкачихте върха и заедно ли бяхте?
На 16-и май. Иван се качи преди мен на върха и се спусна малко по-рано. Аз последна се качих и последна слязох. Стъпих на върха в 13:30 (10:45 българско време - бел.ред.).

В колко часа Иван започна да се спуска и с кого?
Той се спускаше сам и аз се спусках сама. Срещнах го около 12:00 (9:15 българско време - бел.ред.) на слизане (докато той е слизал, а тя се е изкачвала - бел.ред.).

Кога разбрахте, че той не се чувства добре?
Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: "Аз все пак ще пробвам"... И тръгна към върха.

Планирахте ли да спите в Лагер 4 или така се наложи и кое го наложи? 
Не го планирахме, но знаехме, че може да има такава вероятност - да нямаме много сили и да се наложи да останем там. Но трябваше да слезем всички надолу, в трети или във втори лагер, минимум в трети!

С Иван в една палатка ли бяхте и кога разбрахте, че той не е добре?
Ние сме спали заедно в Лагер 4, но аз разбрах, че той е там, на сутринта, защото бяхме в различни палатки. И когато узнах на сутринта, му дадох, вода, таблетки и му поставих инжекция. 

Какво направиха за Иван пакистанският алпинист Али Садпара и испанецът Серги Минготе?
Али Садпара спа заедно с Иван в една палатка, т.е. когато Иван е отишъл, Али вече е спял. Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци. 

Вие говорихте ли с другите испанци? Какво Ви казаха те?
Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина.

Къде точно умря Иван?
На около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.

Иван Томов
Какъв човек беше Иван, като какъв ще го запомните?
Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран.

Можете ли да кажете на какво Ви научи тази история?
Все още не мога да дойда на себе си от случилото се, да приема и да осъзная всичко, което се случи. Единственото, което ми идва наум в отговор на Вашия въпрос, е, че не е нужно да изпитваш себе си и да търсиш с всички усилия границите си, това не е нищо. Сега ми е празна главата, преживявам случилото се и не мисля засега за житейските уроци. 

Направи ли Иван грешки?
Не мога да преценя това.

Какво бихте искали да Ви се случи от тук нататък? Искате ли да продължите да ходите по високите планини?
Да.

На колко години сте?
На 24.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владина Цекова

Владина Цекова за филма си за професор Минко Балкански "Моето име е Минко"

Владина Цекова е обиколила над 70 държави , продуцент е на телевизионни предавания. Била е фотомодел, рекламен директор , има стаж и като детска учителка. Автор и сценарист е на филма за професор Минко Балкански "Моето име е Минко" . Владина Цекова е родена в семейство на глухонеми родители , майката е по рождение с това състояние, а..

публикувано на 20.03.25 в 08:27
Старинната аптека

Разходка до старинната аптека "Хипократ“ в Стария Пловдив

Ще ви поведем на една разходка по калдъръмените улици в Стария град на Пловдив, където с красотата си примамват емблематичните за града възрожденски къщи. В една от тях се пазят тайните на фармацията.   Прекрачвайки прага ѝ ще попаднете в Старинната аптека "Хипократ" и ще разберете как в края на 19 и началото на 20 век са се приготвяли..

публикувано на 20.03.25 в 06:05
Поля Станчева

"И стигнаха до края на света" - българите в Аржентина в документален филм

Днес от 18.00 ч. във Военния клуб в София ще бъде представен документалният филм на Поля Станчева "И стигнаха до края на света", посветен на българската диаспора в Аржентина. Станчева е бивш генерален директор на БНР. Тези българи са заминали преди 100 години . В онзи момент много европейци тръгват към Аржентина. Аржентина им подарява земи и..

публикувано на 19.03.25 в 11:26

Какво е да продаваш баници в Брюксел, където въздухът мирише на гофрети?

Следващата история ще ни отведе на едно място в Брюксел, където странно или не, традиционната българска баница е предпочитана пред гофретите и кроасаните .Това специално място е пекарна "Добруджа", където по стари български рецепти, които се предават от баща на син , се правят баници, тутманици, козуначени кифли и принцеси. Оказва се, че..

публикувано на 18.03.25 в 15:11
Гергана Василева

Гергана Василева за каузата - "Шест маратона на шест континента"

"Шест маратона на шест континента": инициативата, която е част от каузата "Бягай с множествена склероза", вече е започна!  Зад гърба на Гергана Василева – маратонец и автор на кампанията, вече са два от континентите: Европа и Северна Америка.  Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите..

публикувано на 17.03.25 в 13:29

Чудовището Йонгари и паразитът Халю. Културата на Южна Корея за начинаещи

Новият филм на Пон Джун-хо "Мики 17" вече е на екран и в България. Премиерата му бе на 31 януари в Южна Корея. Своеобразно завръщане на голям екран за режисьора, взел "Златна палма" и "Оскар" с "Паразит", но дали научнофантастичната черна комедия ще подсили ефекта "халю" по света, а и у нас? Самият Мартин се..

публикувано на 16.03.25 в 20:12

Започва изграждането на нов Младежки център в София

„В дни като този се радвам, че съм заместник-кмет точно в този ресор, защото образованието и младите хора са приоритет на кмета Васил Терзиев. Това не е първият работен ден за строителите, а началото на една нова визия за младежките политики в София – визия, която поставя младите в центъра на вниманието и им дава възможност да се развиват и да..

публикувано на 16.03.25 в 07:05