Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рускинята Анастасия Рунова - за последните мигове от живота на алпиниста Иван Томов

| обновено на 23.05.19 в 15:00
Анастасия Рунова
Снимка: Личен архив



Анастасия Рунова е един от хората, оказали последна помощ на българския алпинист Иван Томов, който загина преди дни, на слизане от осемхилядника Лхотце (8516 м) в Хималаите. 24-годишната московчанка разказва, че е отишла на експедицията по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан. На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият (след Христо Проданов), сторил това без допълнителен кислород. 24-годишната Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.

Интервю на Таня Иванова:

Първо, благодаря, че се съгласихте да говорите! След изкачването на върха бяхте транспортирана в болница, как сте сега? Сега сте в Москва, нали?
Да и вече съм вкъщи. С главоболие и без глас.

Откога познавате Иван и имахте ли предварително план да изкачите заедно върха? Обсъждахте ли го? Какви бяха плановете ви? Така да се каже, бяхте ли партньори или така се получи в движение?
Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм (Исмаил Сомони - 7495 м, в Памир - бел.ред.) и на връх Корженевска (7014 м, пак там - бел.ред.) И в тази експедиция бяхме заедно. Имахме още един партньор, но той остана в Базов лагер заради заболяване.

С какъв апарат за връзка разполагахте - радиостанция, сателитен телефон, и у кого беше?
С радиостанция, която беше у мен.

Връх Лхотце (8516 м)
Кога изкачихте върха и заедно ли бяхте?
На 16-и май. Иван се качи преди мен на върха и се спусна малко по-рано. Аз последна се качих и последна слязох. Стъпих на върха в 13:30 (10:45 българско време - бел.ред.).

В колко часа Иван започна да се спуска и с кого?
Той се спускаше сам и аз се спусках сама. Срещнах го около 12:00 (9:15 българско време - бел.ред.) на слизане (докато той е слизал, а тя се е изкачвала - бел.ред.).

Кога разбрахте, че той не се чувства добре?
Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: "Аз все пак ще пробвам"... И тръгна към върха.

Планирахте ли да спите в Лагер 4 или така се наложи и кое го наложи? 
Не го планирахме, но знаехме, че може да има такава вероятност - да нямаме много сили и да се наложи да останем там. Но трябваше да слезем всички надолу, в трети или във втори лагер, минимум в трети!

С Иван в една палатка ли бяхте и кога разбрахте, че той не е добре?
Ние сме спали заедно в Лагер 4, но аз разбрах, че той е там, на сутринта, защото бяхме в различни палатки. И когато узнах на сутринта, му дадох, вода, таблетки и му поставих инжекция. 

Какво направиха за Иван пакистанският алпинист Али Садпара и испанецът Серги Минготе?
Али Садпара спа заедно с Иван в една палатка, т.е. когато Иван е отишъл, Али вече е спял. Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци. 

Вие говорихте ли с другите испанци? Какво Ви казаха те?
Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина.

Къде точно умря Иван?
На около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.

Иван Томов
Какъв човек беше Иван, като какъв ще го запомните?
Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран.

Можете ли да кажете на какво Ви научи тази история?
Все още не мога да дойда на себе си от случилото се, да приема и да осъзная всичко, което се случи. Единственото, което ми идва наум в отговор на Вашия въпрос, е, че не е нужно да изпитваш себе си и да търсиш с всички усилия границите си, това не е нищо. Сега ми е празна главата, преживявам случилото се и не мисля засега за житейските уроци. 

Направи ли Иван грешки?
Не мога да преценя това.

Какво бихте искали да Ви се случи от тук нататък? Искате ли да продължите да ходите по високите планини?
Да.

На колко години сте?
На 24.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Къде бабите учат внуците на плетки, а те тях на социални мрежи?

Във великотърновското село Леденик бабите започват да учат внуците на плетки, бродерия и кулинария, а децата ще въведат възрастните в света на компютрите и социалните мрежи. Опитът на зрелостта и стремежът за любопитство на младостта се събират от сдружението "Европейско развитие за село Леденик". Първите занимания са тази събота..

публикувано на 05.10.24 в 10:05

Как се прави кулинарният специалитет горнооряховско гърне по 150-годишна рецепта?

В Горна Оряховица започна първият фестивал на горнооряховското гърне . Това не е глинен съд, а ястие от телешки жили и заедно с горнооряховския суджук е сред запазените кулинарни емблеми на железничарския град.  Възстановки, дефилета с народни носии, фолклорни концерти и 100 гърнета с телешки жили, приготвени от майстор готвачи, ще има..

публикувано на 05.10.24 в 09:25
Музей на невинността в Истанбул, намиращ се в истанбулския квартал Бейоглу

„Няма минута, в която да не мисля за нея“: Музей на невинността в Истанбул

Когато написаните думи оживяват в реални предмети от ежедневието… Добре дошли в Музея на невинността в Истанбул . Мястото разказва историята от едноименния роман на носителя на Нобел за литература Орхан Памук. Още с прекрачването на прага на боядисана в бордо къща в истанбулския квартал Бейоглу, посетителите попадат в света..

публикувано на 04.10.24 в 16:50
Цветана и Николай Милчеви

Цветана и Николай Милчеви: Учителството е изпитание!

"Да си учител е голямо изпитание и голяма мъка!“ – това каза в ефира на "Нощен Хоризонт" учителят, поет и писател Николай Милчев. "Това, което много ми тежеше в училище е формалността", заяви от своя страна Цветана Милчева. Двамата са пенсионирани учители по български език и литература. Николай Милчев е още поет и писател. "Не са много годините,..

публикувано на 04.10.24 в 14:18

Държавният архив дигитализира записи на Ванга от 60-те и 70-те

Приема се, че на днешния ден преди 113 години е родена пророчицата Ванга. В Държавния архив се пазят записи от сеансите, които Ванга е правила с хилядите хора, дошли за помощ на прага ѝ. Българското национално радио и Държавна агенция "Архиви" неотдавна подписаха споразумение за сътрудничество. Това ни позволява да надникнем в част от..

публикувано на 03.10.24 в 10:25

Американски геймър поведе кампания срещу "убиването" на видео игри

За американския геймър Рос Скот всичко започнало, когато френската компания Юбисофт прекратила достъпа до играта The Crew. Това накарало Рос Скот да се замисли. Има ли нарушени права на геймърите, ако компанията, създател на играта, реши, че не й е изгодно да я поддържа и "убие". През пролетта, след сериозно любителско проучване Рос Скот..

публикувано на 01.10.24 в 17:24

"Архивите говорят" разказва за католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията

73-тия брой на поредицата "Архивите говорят" е посветено на наследството, което оставя католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията. Сборникът се казва "Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски). Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав..

публикувано на 30.09.24 в 10:09