„Манру“ от програмата на OperaVision

Много приятна изненада за мен бе спектакълът на Полската национална опера, включен в платформата „OperaVision“. Това бе напълно непознатата опера “Манру“ от Игнаси Ян Падеревски, едно произведение с красива музика и колоритен сюжет от композитор, когото мислех, че познавам. Знаех, че той е бил един от най-големите пианисти в световен мащаб в началото на 20 век, че е  композитор,  известен обаче с един менует за пиано, както и  виден политик. Покрай операта “Манру“ се запознах подробно с биографията на този музикант, който всъщност е една от големите личности на Европа.

Като пианист Падеревски е свирил на всички континенти, по-голямата част от изявите му са били в САЩ. Там той е развил мащабна дейност като филантроп - подпомагал е  децата на поробената си родина Полша, активно се е включил в борбата за нейното освобождение. След Първата световна война Падеревски е  начело на  полската делегация на мирната  конференция във Версай, където Полша е обявена за суверенна държава. Той е първият министър председател на страната, след това е  представител на Полша в ООН. Бил е много популярна личност в Европа и САЩ, обаятелен оратор, полиглот - знаел е 7 езика, бил е патрон  на изкуството и архитектурата, ярък хуманист, даже се е изявявал като филмов актьор. Въобще - една невероятна личност!

Като композитор Падеревски е създал обемно творчество, 70 опуса и то произведения не само за пиано. Единствената му  опера „Манру“ е създадена по либрето на Алфред Носиг по едноименната новела на Игнаси Крашевски. Сюжетът засяга въпросите на  расовата дискриминация, предразсъдъците. Историята се развива в малко селце, където младата Улана се влюбва и омъжва за циганина Манру. Цялото село се отвръща от нея, дори и собствената й майка. Въпреки че бракът им е щастлив и имат дете, Манру започва да се отегчава от спокойния живот, копнее за свободата си. И когато таборът пристига в селцето и неговите сънародници също го отблъскват и го смятат за предател, той тръгва с тях. Отчаяната Улана опитва да се самоубие, но се намира верен другар, който я спасява и се получава щастлив край.

Либретото не е особено сполучливо, доста наивно е, но музиката е великолепна и си струва да се чуе. Операта „Манру“ е поставена за първи път в Дрезден на 29 май 1901 г., първата полска постановка е същата година през юни в Лвов, после е поставена в  големите оперни театри по света. Премиерата в Метрополитън е на 14 февруари 1902, играна е в Прага, Цюрих, много оперни театри в САЩ, Москва, Киев и постепенно се забравя...

Заслужава уважение фактът, че националният оперен театър на Полша е поставил тази забравена опера. По този начин, предлагайки я в платформата „OperaVision“, запознава любителите на оперното изкуство в Европа не само с историята на своя оперен театър, с непознати оперни произведения от миналото, но  и с техните творци.

Спектакълът на „Манру“ в Полската национална опера или както по-често я наричат театър Виелки Варшава е под диригентството на Гжегош Новак, който също е главен асоцииран диригент на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон. Има изяви по цял свят, дирижира  много от най-известните оркестри. Под негово ръководство операта прозвуча много баласирано, оркестърът бе точен, хорът много звучен и спят.

Главната роля на Манру бе поверена на словашкия тенор Петер Бергер, редовен солист на много от оперните театри на континента. Неговият герой бе убедителен гласово и актьорски. В ролята на Улана бе  солистката на операта във Вроцлав Ева Траш - с красив лиричен глас, изразително и музикално пеене и затрогващ артистизъм.

С най-богата международна кариера може да се похвали баритонът Миколай Жаласински, който изпълни ролята на Юрок -пее в Италия, Испания, Португалия, Израел, Словакия. Изнасял е концерти с Берлинската и  Мюнхенската филхармонии, във Франция. Всъщност неговият герой бе с най-сложно сценично поведение и той се справи много артистично, а и певчески беше безупречен. Въобще всички, които пееха на сцената, дори и в малките роли, се изявиха  много добре, достойно за  театъра, в който пеят.

Въпреки че постановката  беше пренесена в наше време, всичко на сцената беше ярко, колоритно и приятно за гледане. Много ефектно бе представен циганският табор в третото действие - на сцената беше пълно с рокери и това беше напълно приемливо. Всичко това се дължи на известния театрален и оперен режисьор Марек Вейс и на художника Каспар Гларнет.

Препоръчвам този спектакъл - визията и музиката са прекрасни, както и певците!