Ограничава се достъпът до рисунките в пещерата Магура

Въвеждат се ограничения за посещение на пещерата Магура, след като върху скала от природната забележителност се появиха надписи, надраскани от посетители.

Драскачите написали имената си - Ради, Павчо и Антов. 

"Действително са правени опити някакви и действително някой с ръка просто се е опитал да ги заличи, което донякъде добре, че не са дълбоко издълбани, а драснати са може би с креда, с тебешир или не знам с какво. Но най-важното е, че са на 4-5 метра от рисунките. Така че няма поражения, което не ни успокоява, разбира се", уточни в предаването "Хоризонт до обед" кметът на Белоградчик Борис Николов, посетил тази сутрин пещерата. 

Ще има промяна в достъпа до пещерата Магура, категоричен е той.

"Ограничаваме. Няма как свободно да влезе посетител без придружител. Влизат двама човека - единият това е екскурзоводът, който си изнася беседата, а другият, който контролира. Имаме физическо ограничение до рисунките, така, че не могат да стигнат, без да бъдат забелязани."

Борис Николов поясни, че това ще важи както за по-малки групи, така и за организирани посещения.

Случаят с надрасканите надписи ще се отрази на кандидатурата на пещерата Магура за включване в списъка на ЮНЕСКО, смята кметът на Белоградчик

"Не че подценявам този проблем, но той толкова много се раздуха, че може би ще окаже някакво влияние. Между другото пак не оправдателно да звучи. Вече столетия там има драскотини по различни причини. Драскани са години наред."

"В сравнение с други, преди години, преди много години направени драскотини, които трудно се възстановяват, тези са дребен опит и все пак не толкова вандалско са го направили тези момчета, които там са си оставили имената", коментира още Борис Николов.

Проблемът коментира и доц. Стефан Александров - заместник-директор на Националния археологически институт с музей към БАН и ръководител на проекта за създаване на 3D модел на рисунките в пещерата Магура:

"Броят на екскурзоводите, сравнен с броя на хората, които влизат, ми се струва малък, т.е. един екскурзовод - една група: той просто няма как да я наблюдава какво правят", подчерта Александров. 

В галерията с рисунките има над 50 сцени, разказа доц. Стефан Александров: "Тя, цялата пещера, е паметник на културата, вече по новата терминология недвижима културна ценност с национално значение - от 1965 година. Всякакви посегателства върху този паметник са си вандалски за мен поне."

За проекта на 3D модела на рисунките в пещерата, доцент Стефан Александров поясни, че това е дейност, свързана с процеса на кандидатстване на този паметник на културата за вписване в индикативната листа на ЮНЕСКО на паметници на културата със световно значение.

"Самата система за опазване в България за съжаление не е поставена на необходимото ниво, за да може всичко това да бъде действителност и да не страдаме от подобни явления", коментира арх. Габриела Семова-Колева от сдружението ИКОМОС (Български национален комитет на Международния съвет на паметниците на културата и забележителните места).

"Тези младежи вероятно нямат необходимата изградена стойностна база в своите характери, за да се отнесат с подобаващото отношение, с подобаващото уважение към тази ценност. Те просто са искали да оставят собствената си следа. И тук си мисля, че вина има и образователната система", допълни тя.

Различните мнения можете да чуете в звуковия файл