За да не допуснат по-мащабна криза в Близкия изток, европейците трябва да докажат на Иран, че искат да му помогнат срещу Тръмп

150 000 нови бежанци за около седмица. Бомбардирани училища, болници и жилищни сгради. В Северозападна Сирия, близо до границата с Турция, се задава нова хуманитарна катастрофа с пропорциите на Алепо, предупреди снощи Франсоа Дьолатр - френският представител в Съвета за сигурност на ООН.

Катастрофа, която, покрай много други причини, назрява, индиректно, и поради нажежаващия се конфликт между Съединените щати и Иран.

Президентът Доналд Тръмп залага на бойка стратегия за „максимален натиск“ върху Техеран, за да го принуди да се откаже завинаги от ядрената и ракетната си програма и да престане да мъти водата на американските съюзници в Ирак, Сирия, Йемен и Ливан.

Но не всичко в тази стратегия е добре премислено с оглед на нежеланието на Тръмп да се ангажира с Близкия изток и на вътрешнополитическите главоболия, които може да си навлече ако допринесе за поредния регионален конфликт. Демократите в Конгреса вече го обвиняват, че, предизвиквайки Иран, не само не укрепва националната сигурност, а я застрашава.

Найсан Рафати от International Crisis Group изтъква колебанията в близкоизточната политика на президента: „Инстинктът диктува на Тръмп да не се ангажира в региона - да не се впуска в скъпоструващи интервенции като тези, които критикуваше и като кандидат-президент, и след като влезе в Белия дом. Видяхме това в Сирия - президентът първо заяви, че ще оттегли американските сили, а после реши да не го прави. Защото от властовия вакуум се възползват различни играчи - руснаците, сирийският режим, иранците. Всички те създават взривоопасна смес от огнища на напрежение в целия регион“.

Психологическата и икономическата война, която Вашингтон и Техеран водят помежду си, откакто Тръмп стъпи в Белия дом, започнаха да се изострят - първо полека, а после все по-бързо - след като миналия месец американците включиха могъщия Корпус на революционните гвардейци в списъка на терористичните организации и затегнаха окончателно мерките върху износа на иранския петрол.

Техеран отговори, като включи в своя списък от терористи американските войски, пръснати из целия регион, и заплаши да затвори една от жизненоважните артерии на петролната търговия - Ормузкия проток.

Не за първи път Иран заплашва трафика през Ормуз. Разликата този път е, че със затягането на американските санкции протокът губи значението си за иранската икономика - Техеран вече няма какво да губи от затварянето му.

Според Морската администрация на Съединените щати заплахите за американските търговски кораби от иранска страна са съвсем конкретни и с далеч по-широка география - не само Персийския, но и Аденския залив и Червено море.

Все пак, Техеран няма да се реши лесно на драстични провокации, сочи Найсан Рафати: „За иранците едно затваряне на Ормузкия проток би било твърде скъпо, а и невъзможно, предвид огромното превъзходство на американските военноморски сили. Виждаме, че през последните дни Вашингтон насочва допълнителни военни ресурси към Персийския залив“.

Вчера американското Централно командване за Близкия изток и Централна Азия разпространи снимки на бомбардировачи Б-52, току-що долетели във военновъздушната база в Катар. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Патрик Шанахан разпореди за противодействие на Иран в Близкия изток да бъдат изпратени противоракетни батареи "Пейтриът". С ускорени темпове към района плава военноморска група начело със самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“. В четвъртък тя прекоси Суецкия канал.

Всички тези военни мерки могат да се окажат ненужни, ако Евросъюзът съумее да изпълни ангажиментите си по Съвместния всеобхватен план за действие - споразумението от 2015 година, с което Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на нормализиране на търговските отношения с Европа и Америка.

Точно преди година Тръмп скъса споразумението, а тази сряда иранските лидери уведомиха европейските си партньори, че, предвид свиващите се приходи от петрола, не се чувстват вече длъжни да се съобразяват с ограниченията върху запасите си от нискообогатен уран.

По този начин Техеран даде на европейците да разберат, че „стратегическото му търпение“ се изчерпва на фона на задълбочаващата се криза на икономиката и нарастващата инфлация.

Според МВФ иранският БВП се е свил през миналата година с близо 4 процента. Прогнозата за тази година е за минус 6 на сто и поскъпване на потребителските стоки с 50 процента като пряка последица от ограниченията в международната търговия.

Официално щатският долар струва 42 000 ирански риала. На черната борса съотношението е 150 000 към 1.

През последните 12 месеца иранските власти изпълняват стриктно задълженията си по ядреното споразумение, а получават все по-малко в замяна, поради страха на компаниите и банките в Европа от "вторичните" санкции на Тръмп, сочи Найсан Рафати: „Страните от Евросъюза все още подкрепят ядреното споразумение, но, в крайна сметка, много от решенията за търговията с Иран се вземат не от правителствата, а от частните компании. Стъпките, които европейците предприеха през последните месеци - като механизма Instex, който трябва да улесни търговията с иранците, не се развиват със скоростта, която Иран желае“.

В явен опит да подтикне Брюксел към действие, иранският президент Хасан Рохани декларира, че е може да спре договорените модификации в реактора в Арак и да разпореди увеличаване на степента на обогатяване на урана. 60-дневният ултиматум тече от тази сряда.

По всичко изглежда, че Техеран вече не се надява на нов обрат в американската политика. Вместо да изчака президентските избори в Съединените щати догодина, Рохани залага на карта отношенията с европейците.

„Рискът за иранците е, че ще отидат твърде далеч в опита да притиснат Европа - че в даден момент европейците ще счетат действията на Техеран не за ограничаване, а за нарушение на Съвместния всеобхватен план за действие. Така след 60 дни можем да се озовем отново в кризата, в която се намирахме преди договарянето на плана“, отбелязва Рафати.

В същото време Тръмп затяга примката още по-безмилостно.

Веднага след като Иран обяви, че спира да се съобразява с някои от ограниченията в ядрената сделка, Съединените щати обявиха на свой ред санкции срещу всеки, който купува от Иран желязо, стомана, алуминий и мед. Лишавайки иранците от втория им по големина приходоизточник, Тръмп увери, че е готов да преговаря и дори да им помогне - тук ще цитирам - да влязат отново "в страхотна форма", стига само "да му се обадят".

Ако наистина все още разчита на позитивен отговор, американският президент е в голямо заблуждение. Защото иранската гледна точка не се е променила в сравнение отпреди година, когато Тръмп за първи път проговори за преговори на най-високо равнище. За Техеран американските искания представляват не условия за диалог, а подкана за капитулация. Всеки разговор при тези условия би изглеждал като проява на слабост, отбелязва анализаторът от International Crisis Group.

„Така че, когато наблюдаваме ограничения в изпълнението на ядреното споразумение или засилване на антиамериканските операции в Близкия изток, тези действия може би са начин на Техеран да каже на Вашингтон: „Да, вие ни подлагате на максимален натиск, но ние също имаме козове; така че, ако искате да преговаряме, ние няма да го правим от позицията на слабите“.

Да обобщим казаното дотук.

На фона на стореното и изреченото тези дни, европейците не бива да се надяваме на скорошно „разведряване“ между Америка и Иран. Напротив - с нагнетяването на словесната война и със струпването на оръжие в Близкия изток рискът от пожар на прага ни неизбежно нараства.

А как реагираха лидерите ни на последните събития?

След консултации с Франция, Германия и Великобритания, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини заяви, че Европа няма да приеме ултиматуми и ще държи Техеран отговорен за евентуално неспазване на ядрените ограничения.

Смели думи. Но за спасяване на ядреното споразумение е нужно нещо повече. Поставени натясно между американци и иранци, европейците трябва да проявим креативно мислене, за да намерим правилната формула. Според Рафати, начинът е чрез сътрудничество с другите две страни по споразумението - Русия и Китай, както и с някои ключови търговски партньори на Иран каквато е Индия: „Не мисля, че иранците могат да се надяват на възстановяване на търговските отношения в степента, която биха искали. Но онези сили в Иран, които не искат ядреното споразумение да се провали, нито пък страната им да бъде въвлечена в регионална конфронтация, трябва да получат подкрепа. Трябва да им се даде някакъв аргумент, за да кажат в Техеран: „Вижте, европейците полагат усилия, по-добре е да продължим сътрудничеството, вместо да влизаме в конфликт.“