Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Ерошенко: Денят на победата е празник на радостта със сълзи в очите

3
Владимир Ерошенко като участник във Втората световна война
Снимка: Личен архив

Русия чества днес 74-ата годишнина от победата над нацистка Германия във Великата отечествена война, в която 96-годишният днес полковник от запаса Владимир Ерошенко участва. Той отива на фронта през лятото на 1942 г., воюва като командир на легендарния съветски танк Т-34, два пъти е раняван тежко в сражение.

Чуйте историята му в репортажа на кореспондента ни в руската столица Ангел Григоров.

След половин час пътуване с автомобил стигам до град Корольов край Москва, където е домът на военния ветеран. Посрещат ме синът му Сергей и снаха му Елена. Владимир Михайлович Ерошенко ме очаква седнал на дивана в гостната. Облечен е в красива парадна униформа, окичена с множество ордени и медали. Получена е наскоро от Министерството на отбраната и е точна реплика на униформата, която е носил преди 74 години. На холната масичка грижливо са подредени снимки от фронта, грамоти и две благодарствени писма лично от Йосиф Висарионович Сталин. Владимир Михайлович ми показва своя снимка като командир на танка с останалите от екипажа: механик водача, радиста и командира на оръдейния купол, който загива по време на сражение в Литва.

„Първи се добрах до отбраната на немците през едно минно поле. Немските танкове стояха в засада, откриха огън и удариха моя танк. Улучиха купола. Командирът на купола гледаше през перископа и снарядът го улучи. Той падна и в танка стана тъмно. Изгасна осветлението. Останах в танка, а механикът водач и радистът изскочиха навън. Огледаха се за мен, върнаха се и ме измъкнаха. Завлякоха ме на двайсетина метра от танка. Боят едва беше започнал. Бяха попълнени боеприпасите, резервоарът беше зареден догоре с гориво. Танкът се взриви. За този бой получих орден „Червена звезда“.

Владимир Михайлович воюва като командир на легендарния съветски танк Т-34, два пъти е раняван тежко в сражение. Снимка: Личен архив

При друго сражение снаряд без взривно вещество пробива танка и поразява едновременно и механик водача, и радиста. Командирът на танка отново оцелява.

„През 44-а и 45-а година немците почти нямаха бронебойни снаряди. Имаха балванки. Снаряд, който пробива танка и убива членовете на екипажа. Една балванка проби корпуса на танка и уби механик водача и радиста“. 

Попитах Владимир Михайлович какво е чувството да загубиш бойните си другари.

„Какво са танкистите? Здрава и сплотена група. Четирима души. Заедно се хранехме, заедно спяхме, заедно понасяхме всякакви лишения. Помагахме си един на друг. Станахме като роднини. Разбира се, че беше тежко, когато ги загубих“.

Войната обаче продължава и от оцелелите хора и машини се формират нови екипажи.

„Дадоха ми друг танк с друг екипаж. Атакували го немски самолети, а екипажът бил около машината. Командирът и механикът загинали. Другите двама от екипажа останали живи. Дадоха ми техния танк, защото моят беше извън строя“.

Владимир Михайлович също отива на фронта по собствено желание. Снимка: Личен архив

Попитах и дали е трудно да стреляш срещу човек.

„Настъпвахме към едно голямо село, Сиротина, в Беларус. Пробихме отбраната на немците и стигнахме до окопите им. Тогава уцелиха веригата на танка. Тя се скъса, но продължихме по инерция и спряхме точно над окопите. В дъното на танка има авариен люк за излизане на екипажа. Не бях чувал някой да го е използвал, защото е на 45 сантиметра от земята. При нас се получи така, че застанахме над окопите. Скочихме вътре, а там тичаха немци. Започнах да стрелям с пистолета, а радистът ги подхвана с картечницата“.

Попитах събеседника ми дали някога е съжалявал, че е убивал хора по време на войната. Той се усмихна и ми цитира знаменития съветски писател от онова време Иля Еренбург.

„Той постоянно пишеше и навсякъде казваше: Убий врага! И убеждаваше всички, че трябва да убиват, за да не бъдат убити“.

Следващият ми въпрос е дали изобщо е възможно да съхраниш човешкия си облик по време на война.

„Трябва да си патриот за родината си. Родината трябва да е над всичко. Защо спечелихме Отечествената война? Защото такъв патриотизъм, какъвто имаше сред нашия съветски народ, не е имало сред никой друг народ на света, няма и никога няма да има. Обявиха войната и хиляди доброволци отидоха в комендантствата с една единствена молба: моля да ни вземете в армията. По това време се дипломираха учениците. Цели класове от тези хлапета, които още нищо не знаеха за живота, се молеха да получат призовки и да ги пратят да воюват, да защитават родината си“.

Владимир Михайлович също отива на фронта по собствено желание. В началото на войната през юни 1941 г. работи в оръжеен завод в град Куйбишев в Сибир, където е евакуиран от родния му Артьомовск в Донецка област. Година по-късно вече е на фронта. Питам го и за отношението му към Сталин, от когото на два пъти е получавал писмени благодарности.

„Отношението ми към Сталин е двояко. От една страна спечелихме войната благодарение на него. От друга, през 1936 г. загинаха толкова много истински предани на родината комунисти“.

„Баща ми беше революционер, комунист. Бил е в една нелегална организация с Ворошилов. Изведнъж през 1936 г. го вкарват в затвора като враг на народа, като троцкист и остава там 16 месеца. Майка ми отива в Москва. Добира се до Ворошилов. Стига и до Вишински, който тогава е генерален прокурор. Казват ѝ да се прибира и обещават да решат проблема. След половин месец или малко повече решават проблема. Баща ми се прибира вкъщи. Оневиняват го. Донасяли срещу него един бивш офицер, един син на кулак и един, който работел в градския комитет на партията, а се оказал немски шпионин. И тримата ги вкараха в затвора“.

Владимир Михайлович посреща Деня на победата в град Тула, където е разположена неговата част в очакване да бъде изпратена в Япония. Така и не заминава, защото войната свършва.

„Бях дежурен по полк. Влязох в казарменото помещение и легнах на нара. Изведнъж чух стрелба. Обявиха края на войната и хората започнаха да стрелят във въздуха с автомати, с пистолети. Излязох навън и попитах какво става. Казаха ми, че войната е свършила“.

Последният ми въпрос към събеседника е какво означава лично за него датата 9 май.

„Това е празник на радостта със сълзи в очите. Загубих не само хората от моя екипаж. Загубих и тези, с които воювах заедно в полка. Да бъдеш толкова време на фронта и да загубиш толкова хора... Жалко е... Жалко... Можеха да живеят, да работят, да творят. Но уви!"

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56