Трудно ли е днес да си войник?

„Как попаднах в армията, просто имах желание да започна като военнослужещ – сигурна работа“, каза пред БНР старшина Митко Митев, главен сержант на механизираната рота, той помни и Афганистан и наводнението в село Бисер.

Митко Митев и Павлина Радева са военнослужещи от Хасково, които разказаха в Деня на храбростта за предаването „12+4“ на програма „Хоризонт“ за мотивите си да служат в Българската армия и какво още ги задържа там.

Той призна, че през годините отношението към военните се е променило и част от привилегиите им са отпаднали, „но смятам, че за последната една година започват да се подобряват – социалната политика и самото отношение към нас“.

Старшина Митев разказа как минава един ден на човек, работещ в Българската армия.

„Сутрин в 8 часа с издигането на националния флаг. Там вече имам редица задачи. Самата организация е такава, че горе-долу седмица напред знаем какво да се прави“.

„Физическата подготовка е на сравнително добро ниво, имаме фитнес зали, които се посещават всеки ден“, каза още той и заяви, че никога не го е било страх, въпреки, че е имал мисии зад граница.

„От една страна се натъжих“, сподели той впечатления от Афганистан, след като видял как са оборудвани другите нации, но посочи:

„От една година тук в нашето министерство става все по-добре и с оборудването, което ни предоставят нашите командири. Смятаме, че сме в положителна посока“.

„Аз съм на 30 години, а от 6 години съм в Българската армия, защото ми харесва“ – така се представи редник Павлина Радева, която е помощник готвач в логистичната рота.

„Със средно образование съм. В началото положих доста усилия, защото има физическа подготовка, има тестове, но успях да се справя“, каза още тя.

Интервютата на Снежана Иванова с Митко Митев и Павлина Радева може да чуете от звуковия файл.