Национално движение „Работилница Седянка“ чества осем години от своето създаване. Мисията на майсторите на приложни занаяти е да възродят, запазят и предават българските традиции. Преди 60-70 години жените в дома са тъкали, прели, везали, плели и шили не само облеклото на цялото семейство, но и украсата на дома. Майсторките от „Работилница Седянка“ си поставят за цел да предадат на младите уменията, които са наследили от своите майки и баби.
Една от основателките на Национално движение „Работилница Седянка“ е Елка Илиева от великотърновското село Самоводене. Преди 40 години тя започнала с гоблените и казва, че те я излекували от непрестанното ѝ главоболие на младини. Днес майсторката се е отдала на шевиците:
„Баба ми е бродирала, майка ми бродираше и аз продължавам да бродирам, сега предимно шевици. Какво е по-различното от правенето на гоблени и правенето на шевици? Шевиците са били украшения на българските дрехи. За да запазим българското, е по-добре шевицата. В миналото шевицата е била и за защитни функции. Моята баба казваше: „Когато започнеш да бродираш шевица, първо я наричаш за здраве, за късмет за благополучие на този, който е. А за да те пази, на скришно място се правят няколко кръстчета с червен конец, които тя казваше: „Това е нишан, който те пази от злите сили“.
Пловдивчанката Галя Стойчева от „Работилница Седянка“ в ежедневието си е директор на библиотека, а всяка свободна минута отдава на уникалните си бижута, изплетени от сребърни и златни нишки с техниката на дантелата кене. Предизвикателството дошло преди години от нейния съпруг. Болката ѝ днес е, че последователките намаляват:
„Не можем да възстановим всичко, невъзможно е. То е прекалено много създадено от предците ни, но толкова - колкото е по силите ни.
Галя Стойчева се опитва да възстанови шитата дантела кене, но за съжаление няма последователи. "Много бързо се отказват. Прекалено сложна, прекалено трудна дантела и в определен момент казват: „Това не е за мен“.
На изследователска работа по шевиците се е отдала Ани Йовева от Самоков. Последният ѝ проект е свързан с Историческия музей в Дупница за възстановяване на дупнишката шевица:
"За дупнишката шевица е характерно, че тя заема големи пространства, голяма е като обем. По ръкавите са едни огромни композиции, в които са вплетени растителни орнаменти, слънца, свастики. Другото характерно е, че около по-едрите фигури пространството е запълнено с по-мънички квадратчета."
Характерни цветове са зеленото, червеното, синьото. "Като символика най-често се среща слънчевият символ, като около него са разположени много флорални мотиви - клончета, цветя, плодове. Разрязани ябълки имаме в дупнишката шевица“.
Пазителка на софийската шевица в „Работилница Седянка“ е Антоанета Толтукова. От 35 години тя е майсторка в Задругата на художествените занаяти и от няколко години предава уменията си във везбата на своите ученички в столицата:
„Много са ми интересни дамските ръкави, които се наричат свиленици и имат много характерен маншет, наречен подлашица, който се везе от обратната страна на ръкава. Много е гъста бродерията, наснована. Ако нещо сгрешиш малко, всичко трябва да разшиеш и да започнеш отначало. Софийската шевица е малко керемидено червено, има много малко синьо и зелено. Черно е насноваването, т.е. контурният бод, а има и бяла част с бели памучни конци и то в маншетите. Има още едно нещо много характерно - на маншетите има мъниста, които са точно все едно е шевица, но е изпълнено с мъниста“.
Мария Робева е от Горна Оряховица и е една от най-младите членове на „Работилница Седянка“. Тя е майсторка на кукли, а нейните малки весели човечета са носители на редица национални награди от изложения и фестивали в последните години:
„Куклите ми имат една такава мисия - да развеселяват хората и да ги накарат да се усмихнат. Куклите са си куклите. Намерих си пътя след много дълго търсене. Намерих си мечтата и ще я следвам до край.
Повечето от куклите са с шевици, но Мария Робева казва, че не е спазила всички правила за изработване на народната носия. "Бъдещите ми проекти са свързани имено с пресъздаване точно на автентична носия."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костадинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..
През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..