Специално издание на изследването на проф. Любомир Миков на български, турски и английски представя джамийската архитектура в Пловдив

В най-новата  книга на професора „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“  се разглеждат малкото съхранени мюсюлмански храмове  вграда на тепетата Джумая джамия, Имарет джамия и Ташкьопрю джамия, която се намира в близост до каменния мост на река Марица.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход. Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност.

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.

Към средата на XVII век, според Евлия Челеби, в града е имало 53 джамии и месджиди. Този впечатляващ брой може би е преувеличен, но въпреки това той е по-скоро приблизителен, отколкото нереален. Тъй като по сведения на М. Кийл, отразяващи промяна в броя на джамиите през различни години на XIX век, се споменава, че през 1874 година в града е имало 24 петъчни джамии и приблизително толкова месджиди.

Изданието съдържа редица планове и приложение със 78 цветни и черно-бели илюстрации и снимки.

От османската епоха са запазени и други величествени сгради. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специални отделения за мъже и за жени, затова е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за съвременно изкуство. Друго уникално здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.