Политолози и съдия в коментар за щетите от „Апартаментгейт“, за евролистата на БСП и за голямата опасност пред правосъдието

„Щетата от „Апартаментгейт“ се носи от управляващата номенклатура, а тя е предимно на ГЕРБ“. Това каза за БНР политологът професор Евгений Дайнов:

„Има драстичен спад в симпатиите към ГЕРБ и очевидна възможност БСП да излезе отпред на изборите. И точно тук, както винаги, Нинова измисля какво да направи така, щото да не спечели избори срещу ГЕРБ. Ако не вкара днес Станишев в евролистата, тя си вкарва партията в гражданска война - ще се занимават само със Станишев и тя отново ще загуби изборите. Беше очевидно, че колкото повече ерозира ГЕРБ, толкова повече Нинова се замисля как да загуби тези избори“.

Според Дайнов вниманието на избирателите не може да бъде отклонено от скандала чрез традиционни теми като междуетническото напрежение или мигрантския натиск, защото се намираме в преломен момент за съзнанието на обществото.

Сегашната управляваща номенклатура е успяла да преодолее разделението на властите, коментира той.

Политологът доц. Петър Чолаков допълни в ефира на предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“, че решението на Станишев да не участва в евролистата на социалистите „не е добре обмислено“.

„Неволно госпожа Корнелия Нинова направи Сергей Станишев знаме на вътрешната опозиция в БСП. Той беше героизиран, да не кажа направо „канонизиран“ в очите на някои хора в БСП, защото виждаме, че има кампания за неговото остракиране там. Дали това ще доведе до загуба на БСП, аз не мога да кажа, защото, както виждаме, скандалът „Апартаментгейт“ продължава и тук ще трябва да се борят два вида ерозия. Ако трябва да бъда максимално обективен, не бих изключил ГЕРБ да успеят и да се възстановят.

Според Чолаков „живеем в положението на един перманентен „параграф 22“, който го има и в Съдебната система, и на много други места, включително в държавната администрация“.

Той коментира и репликата на премиера, че има кой да накаже Цветан Цветанов:

„Може да го накаже Бог, могат да го накажат хората, мога да го накажа и аз“. Нищо не чухме да се говори за съд. Оставаме с впечатление, че България е някакъв вид източна деспотия, в която султана или някаква такава личност решава еднолично тези въпроси“.

Според Чолаков начинът, по който вицепремиерът Красимир Каракачанов представя ромската тема, „издава стремеж или да се говори популистки, или издава некомпетентност, или и двете едновременно“.

Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България, коментира ставащото в Габрово с думите, че е опасно общественото мнение да определя как да се решават дела и как да работи правосъдието, но „все още сработват някакви защитни механизми“ това да не се случва:

„Голямата опасност за правосъдието е друга – начина, по който се структурира системата, по който се назначават нейните върхове - ВСС и висшите длъжности в магистратурата. Там е по-голямата опасност от влияние, натиск“.

Калпакчиев коментира и изказването на новия министър на правосъдието, че ще се търси механизъм за отзоваването на тримата големи в съдебната власт от техните постове предсрочно:

„Мандатът е дълъг и това не е случайно, за да бъдат независими тези стилно овластени фигури. Но не е вярно това, което каза министърът на правосъдието. Първо, няма препоръка от Европейската комисия, в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, за това да бъде създаден механизъм за отзоваване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Просто не е вярно! Има препоръка от Съвета на Европа, от повече от 10 години, да се създаде процесуален ред за това главният прокурор да бъде наказателно преследван, когато извърши престъпление. Това е с оглед на казуса „Никола Филчев“. Последната препоръка на Комитета на министрите към Съвета на Европа е от октомври 2018 година“.

Невъзможността да бъде наказателно преследван главният прокурор, според Калин Калпакчиев, е „горещ картоф, с който никой не иска да се занимава“ и затова е „пакетиран с двамата председатели на върховните съдилища“. Процедура за предсрочно прекратяване на мандата му е разписана в Закона за съдебната власт и в Конституцията“. 

Калпакчиев коментира и разследванията в „Апартаментгейт“ като направи паралел с Филип Златанов:

„Тези разследвания, които в момента виждаме, са резултат изцяло на публична информация, достъпна в регистрите, но нито Комисията за конфликт на интереси в миналото, нито КПКОНПИ върши проверка по същество на тези декларации. Ако имаше прокуратура, чиято основна функция е да разследва, когато има данни за извършено престъпление и ако тази прокуратура работеше ефективно и безпристрастно, голяма част от тези проблеми, за които говорим от години, че съществуват, щяха да бъдат решени. Прокуратурата е силно мотивирана да не работи ефективно по начина, по който тя е конструирана, защото е централизирана структура. Съдът е по-различен и по начин на конструиране, и на функциониране. Всеки съдия е носител е на правосъдието и той решава делото си съобразно компетентността си, обективността си, интегритета и прочие. Много по-трудно може да бъде повлияно и това се показва на над 3000 съдии, които работят България. Невъзможността да бъде овладян напълно съдът е една от причините да бъде атакуван по този безогледен начин Лозан Панов“.

Интервюто с Евгений Дайнов, Петър Чолаков и Калин Калпакчиев можете да чуете в звуковия файл.