Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

300 нови генни терапии срещу болести се изпитват в световен мащаб

| обновено на 02.04.19 в 12:35
2
Снимка: ЕПА/БГНЕС

До 5 години фармацевтичната индустрия ще осигури качествено нов тип терапии за нелечими заболявания като болестта на Алцхаймер, хемофилия тип В, някои онкозаболявания, резистентни на антибиотици инфекции и други. Става дума за генни терапии, които са в последните фази на клиничните изпитвания. В момента се изпитват около 300 такива терапии, от които 111 са в онкологията.

Една от най-перспективните нови терапии в света е CAR-T терапията, която се прилага от 2012 г. при онкозаболявания на кръвта. Това съобщиха експерти на семинара „Лекарствата на бъдещето – научни открития, които ще променят света“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.

Как се поправя повреден ген при редки и нелечими заболявания - отговор на този въпрос дава науката с разработването на нови генни терапии. Всичко започва в далечната 1983 година, каза д-р Светослав Ценов от Асоциацията на производителите на оригинални лекарства.

В света има регистрирани генни терапии за пет заболявания. Те са в областта на онкологията и очните болести, казва той и добави:

„Над 100 са заболяванията, към които в момента се проучва приложението на генна терапия. От тези клинични изпитвания тук, някъде около 40 са в последна фаза. Това означава, че съвсем скоро те могат да се появят и да се използват реално в различните държави“, добави д-р Ценов.

Редките заболявания като хемофилията А и Б са обект на търсене чрез генните терапии. По класическия метод в момента лечението на хемофилията струва 6 млн. евро доживот на един пациент, а с генна терапия той ще се излекува.

И освен за тези болести, геномна терапия се търси за болестта на Алцхаймер - прогресивно дегенеративно заболяване на мозъка. Приема се, че се развива над 65-годишна възраст, но при 5-6% се появява между 30-40 години. Лечението в момента е симптоматично и само забавящо прогреса. Цялостно излекуване няма. У нас има между 60 и 100 хиляди болни, разказва д-р Михаил Михов. 7000 евро на година струва средно лечението на един пациент в Европа, но индиректните разходи, свързани с болестта, са много повече:

„За България имаме директни разходи на година 304 млн. евро. Съответно общите разходи са 429 млн. евро на година. Разходите за пациент на година са от порядъка на 5000 евро“. 

До няколко години се очаква пробив в лечението на Алцхаймер, посочва д-р Михов.

През 2012 година в университета в Пенсилвания е създадена генетична терапия за лечение на някои от формите на рак на кръвта. Това е т.нар. CAR-T терапия, която е вид персонализирана медицина и тя вече е приложена върху 11-годишната Емили от САЩ в тежка фаза с рак на кръвта, която сега е напълно здрава, разказа д-р Росен Димитров.

Д-р Росен Димитров описва т.нар. CAR-T терапия, която е вид персонализирана медицина и успешно е приложена върху дете с рак на кръвта.

Методът се прилага до момента на пациенти, неподдаващи се на настоящите терапии, като целият процес отнема 3 до 4 седмици. Пациентът се подлага и на химиотерапия, а екипите трябва да са изключително добре подготвени за страничните реакции, дори изпадане в кома, какъвто е случаят с Емили, но те се справят. Има и 10-дневно проследяване.

В Европа методът е одобрен миналата година. Прилага се освен в САЩ, и в Франция, Швейцария и Германия, както и в Китай и Япония. Технологията е скъпа, но е надежда за пациентите.

Още по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Директор на столично училище: Имаме финансови резерви, ще увеличим заплатите

В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..

публикувано на 17.01.25 в 13:58
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров

КРС: Няма мобилен оператор - монополист за 2024 г.

За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..

публикувано на 16.01.25 в 09:40

Венци Мицов: Партиите продават страх, а не решение на въпросите

" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ".  Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...

публикувано на 15.01.25 в 12:19
Кризисен център за бездомни в

15 са свободните места в центровете за временно настаняване на бездомни в София

3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..

публикувано на 15.01.25 в 09:51

90 битови пожара от началото на годината

На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..

публикувано на 14.01.25 в 14:22

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..

публикувано на 13.01.25 в 11:35
Кирил Вътев

Кирил Вътев: Продоволствената независимост трябва да е национален приоритет

Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет.  Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига".  " Всички производители трябва да осмислят..

публикувано на 13.01.25 в 10:01