Спомен за тенора Любен Минчев

Тази година имаме повод да си припомним един от големите български тенори - Любен Минчев, водещ солист на Софийската опера в периода от 30-те до 50-те години на отминалия век. На 29 март се навършват 60 години от неговата смърт, а на 18 юли ще отбележим 115 години отг рождението му.

Жалко е, че днес съвсем малко са тези, които са го гледали на сцената и са чували неговия глас. В Златния фонд на БНР е запазен само един документален запис на спектакъл на Софийската опера - операта „Палячо“ от Леонкавало от началото на 50-те години с негово участие. Съхраняват се и няколко камерни песни, изпълнени от него.

Роден в село Градец, през 1928 г. Любен Минчев завършва Музикалната академия като ученик на Димитър Попиванов, но дебютира на сцената на Софийската опера година още преди това с ролята на Чекалински от „Дама Пика“ на Чайковски. След успешните си първи прояви заминава на специализация в Милано за две години при проф. Алфредо Чеки, а през 1937 г. учи в Берлин при Корнелиус Бронсгеетс, като с него подготвя партиите на Лоенгрин и Радамес. Гастролира  във Франкфурт на Майн и Бреслау с ролята на Каварадоси, както и в Загреб, Братислава, Букурещ, Тирана. На сцената на Софийската опера твори 30 сезона и се представя в 50 роли - сред най-играните са Канио, Самозванецът, Ернесто, Едгардо, Балдуин в операта „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров, особено ценен е в славянския оперен репертоар. Любен Минчев умира на 23 март 1959 г.

В Златния фонд на бНР е запазено специално изказване за Любен Минчев на един от най-авторитетните български музиканти - академик Петко Стайнов. Записът е от 1974 г. Чуйте в звуковия файл.