С галаконцерт в Телавивската опера започна годината на унгарската култура в Израел

Възпламеняващо, увличащо всекиго, динамично - така изглеждаше концертът на открито в градините на увеселителния парк Сарона, недалеч от операта на Тел Авив, където гостуващите артисти от Будапещенския оперетен театър започнаха своята изява с чардаши и оперета. Многобройните зрители не само ръкопляскаха, но и тананикаха и потропваха край огнените танцьори и певци. След това шествието с музиката се „запъти“ към сградата на Телавивската опера, където започна гала концерт на Унгарския държавен оперетен театър от Будапеща, по-точно вихрен спектакъл с най-известите оперетни арии и ансамбли от произведения на Имре Калман, Йохан Щраус-син, Франц Лехар, Пал Абрахам, Йеньо Хуска.

Има ли нещо, което по-точно да характеризира унгарската душевност от оперетите и народната музика? И те се редуваха, като сцената им беше малка, та „завладяваха“ и залата, пеейки и свирейки „на ухо“ на публиката. В традицията на Будапещенския оперетен театър освен танцьорите, които с изпълненията си успешно компенсираха липсата на декори или голям ансамбъл, и певците танцуваха, докато изпяваха партиите си. А солистите Силви Сенди и Миклош Керени имаха истински акробатничи номера и караха публиката да притаи дъх.

Зрителите, предимно от беловласи любители на оперетата, едва се сдържаха да не припяват познатите мелодии. Но имаше и направо недостижими изпълнения, като това на Анита Лукаш в прочутия валс „Пролетни гласове“ на Йохан Щраус-син, за което може да й завиди всяка прима от белкантото. Невероятен урок по ритмика изнесоха и балетистите. Без оркестър, акомпанирайки си сами с пляскане, потропване и други, те танцуваха вихрено. А тези от зрителите,които си помислиха „Колко му е?!“ ,подканиха да повторят ритмичните фигури. Оказа се, че трябва да си невероятно музикален, за да го направиш, при това с нужната бързина.

Специално трябва да се отбележи ролята на оркестъра в този галаконцерт. Обикновено той е скрит в своята кошара по време на представленията. Сега бе на лично място на сцената и направи много за вихреното темпо на изпълненията. Той бе част от представлението с тънката си артистичност и включване в ставащото в отделните оперетни номера. А трупата на Унгарската компания за танц показа танци от Прикарпатието в акомпанимент на музикантите от фолклорния ансамбъл „Ердофу“. Той много приличаше на клейзмерски и имаше специално място в края на концерта, когато всички артисти и музиканти /около 80 човека/ изпълниха неофициалния химн на Израел „Ава Нагила“. Уж бе в унгарска стилистика, а звучеше като от еврейската диаспора.