Нина Цончева: Гримът помага на актьора да развие своя персонаж

„Правим и много прически в епохи, когато някое представление е в конкретна епоха и трябва всички дами да изглеждат в този стил. За други представления като „Ревизор“ имаме пък голямо преобразяване на лицата на актьорите, тъй като им поставяме изкуствени носове, за да станат по-хиперболизирани и по-шаржовидни. Гогол има доста характерни образи и персонажи.“

Нина Цончева е завършила художествена гимназия и Художествената академия със специалности по изящни изкуства. Занимавала се е със стенопис. Казва, че стенописта е много далече от театралния грим, а по-близо до грима в киното и театъра е скулптурата. „Тъй като се правят пластики, отливки, нови лица, деформации.“

Колко самостоятелна е работата на гримьора и докъде се простира творческият му замах? Първата среща е винаги със сценографа на всяко представление и тя предшества началото на репетициите, разказва Нина Цончева. 

„И на тази среща обсъждаме скици. Понякога се налага и заедно да рисуваме тези скици. Тук отново има връзка между художественото образование и работата на професионалния гримьор. Доста от сценографите идват с изведени скици и абсолютно готови рисувани персонажи, които са си техни авторски, а ние трябва да ги изобразим 1:1“, разкрива тя детайли от гримьорната. 

Има световна тенденция за олекотяване на театралния грим (схващан като по-близък до оперния тежък грим заради голямата дистанция от сцената) и за приближаването му до грима в киното, който е по-естествен. Режисьорите бягат от бутафорността на тежкия грим, уточнява още Цончева.

„Квазимодо“ е постановката на Театър София, която е оставила трайна професионална следа в биографията й на гримьор – процесът по създаването на образа бил дълъг, но вдъхновяващ. 

„Кое ще свърши най-добра работа и за самия Калин (Врачански), кое би го улеснило, защото там задачата, освен чисто визуално да преобразя едно хубаво лице и да го направя страшно, грозно и доста тъжно като въздействие, другото беше да се измисли как този грим да издържи през цялото дълго представление."

„Когато усетиш, че актьорът се вдъхновява от този грим и ти му помагаш да развие своя персонаж, тогава е най-голямото професионално удовлетворение“, казва Нина Цончева.