Като лидер на босненските сърби по време на братоубийствената война в периода 1992-ра - 1995-а година Караджич е една от най-високопоставените фигури, съдени от трибунала в Хага за военните престъпления в бивша Югославия.

Неговият случай е смятан за ключов за въздаване на справедливост за жертвите на конфликта, който отне живота на над 100 хиляди души и остави милиони без дом.

Апелативната камара на Международния остатъчен механизъм в Хага осъди Караджич на доживотен затвор заради избиването на мирни жители на Сребреница и Сараево през 90-те години на миналия век.

Съдия Ван Йонсен се съгласи с прокурорите, че присъдата на Международния трибунал от 2016 година е твърде лека.

„Апелативната камара преценява, че с 40-те години затвор, които постанови, трибуналът подцени отговорността на Караджич и участието му в нечуваните престъпления, извършени по време на конфликта в Босна и Херцеговина, забележителни с огромния си мащаб и систематичната си жестокост“, каза той.

Апелативната камара оневини Караджич по обвинението за геноцид в Зворник, Приедор и други пет общини.

Миналата седмица босненските рани от войната бяха отворени повторно, когато беше разкрито, че нападателят на джамията в Нова Зеландия се е възхищавал от Караджич и неговите действия.

Часове преди произнасянето на присъдата на оградата пред съда от сдружението „Майките от Сребреница“ разпънаха голям плакат, на който пишеше „Радован Караджич - геноцид, Адолф Хитлер – Холокост“.

Бакира Хашчич, председател на сдружението, заяви:

„Радован Караджич извърши геноцид над собствения си народ, не само над бошняците и хърватите. Справедливостта трябва да възтържествува. Това чакат жертвите“.

Мюсюлманската общност в Босна посрещна с ръкопляскания произнасянето на присъдата. Според тях тя идва да покаже, че макар и позакъсняло - тъй като присъдата е факт чак почти четвърт век след клането в Сребреница, то възмездието в крайна сметка застига всекиго.