Българският лекарски съюз и Сдружението на личните лекари настояват да отпадне изискването информацията от касовите апарати при личните лекари да отива към НАП и медицинският софтуер да бъде приравнен с този в търговските обекти.
„Разпоредбите в новата наредба превишават целите на фискалния контрол и могат да нарушат правата и интересите на пациентите с оглед на медицинската информация“, смята председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров:
„С промяната се твърди, че самият НАП няма интерес от други данни, освен от данните, свързани с продажбата, но тук за каква продажба става въпрос – за преглед, който понякога започва днес и може да приключи утре следобед или след два дни, в зависимост от това кога са дошли резултатите от изследването на пациента. Не на последно място, тук нямаме такива огромни парични потоци, които да представляват огромен риск за фиска“.
Според доц. Любомир Киров от Сдружението на общопрактикуващите лекари не са против контрола, но предлагат Националната агенция по приходите да проследи какво става със средствата, които трябва да постъпват при личните лекари от деветте категории освободени граждани, за които държавата заплаща такса:
„Проблемът е за тези 2,90 лева, които на фона на данъците, които чуваме, че се крият и крадат в нашата държава, каквото и някой от нас да е съгрешил, едва ли може да достигне такива висоти. Нека да се помисли върху, образно казано, отрицателните финансови бонове. Ние настояваме за всички освободени от потребителска такса, които преминават през кабинетите ни, средствата да се калкулират и да ни бъдат приспаднати, когато се правят данъчните декларации, да ни намалят разходите“.
Националната агенция за приходите не изисква данни за здравословното състояние на пациентите, заявиха за „Хоризонт“ от приходната агенция. От там уточняват, че това е обяснено на браншовите организации и на разработчиците на софтуер. В момента се анализират фискалните рискове и спецификите, когато се използва софтуер за нуждите на договорите с НЗОК. Ако се налага промяна, тя може да бъде направена, уточняват от НАП.
За БНР Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика коментира:
"Казват, че няма да изискват тази информация, но реално ще имат достъп, тъй че няма защо да я изискват. Това е пациентска тайна, която трябва да се пази. В случая могат да не я изискват, но ще я имат – след като имат профил в системата, вкарват ЕГН-то и я имат, без да се налага дори да информират някой по пътеката, че ще я извлекат. По принцип не е добра идея да има достъп до самото медицинско досие".
В предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" Шарков изрази опасения, че ако софтуерът на касовия апарат блокира, това може да блокира и работата на лекарите.
"В случая това решение е по-скоро политическо и по-скоро политически натиск и лозунг спрямо самите лекари, които са най-важната частица на тази система, вместо да бъде някаква реална полза за самия фиск. По този начин в случая повече се създават проблеми и вместо стимулът да е позитивен, той става негативен. От там нататък обръща цялото съсловие срещу институциите, а оттам и пациентите. Пациентът рядко има време да се занимава при бавен софтуер и недобре направена система с това да стои и да изчаква фискалния си бон при личния лекар. Личният лекар ще вече е администратор в немалка част, ще трябва да стане абсолютен администратор и продавач на услугата".
"Не бива да обезсърчаваме държавата да търси данъците си, но трябва да търсим какво прави тя за нас срещу тези данъци", коментира експертът. Реимбурсирането на таксите за самите лични лекари би се явявало стимул за това те да издават редовно боновете.
„Самата промяна рано или късно ще се случи, защото във всяка една страна има разходооправдателен документ срещу услугата, която е извършена. Въпросът е дали трябва за 2,90 лв. услуга. Приходите от лекарските такси от 2,90 към НАП биха били в микронна стойност, що се касае до това какви приходи НАП пропуска при проверките си на много по-големи играчи на пазара", заяви още той.
Репортажа на Гергана Хрисчева и интервюто на Диана Янкулова с Аркади Шарков можете да чуете от звуковите файлове.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.