Дъждът и сушата в Близкия изток - в климатична схватка за всеки метър земя

1200 ученици от селскостопанския техникум в един от районите на Йерусалим в края на учебния ден се оказват в клопка заради кални потоци вода. Те се покатерват върху чиновете си, защото залива долния етаж на училището. Група спасители с джипове  се опитват да ги снабдят с одеала и храна, но бурният поток отнася един от тях, налага се останалите да спасяват шофьора и заедно да се оттеглят. Въпреки затрудненията заради дъжда и гръмотевиците пратката е натоварена на дронове, управлявани от разстояние и те снабдяват децата и учителите с всичко необходимо.

Пороите помитат и колата на четиричленно семейство, но успяват да ги спасят. Основна магистрала се превръща в река. 

Бурните потоци прекъсват пътища край Мъртво море, водещи към природния резерват “Ен Геди“. Същевременно по отворения северен път група чуждестранни журналисти пътуват към пустинята с нагрети от слънцето червеникави скали, където температурите са летни, докато само на 30 километра, в построения на върха на планината Цион  град Йерусалим достигат едва 6 градуса. 

Сива ивица насред Мъртво море подсказва, че водата от наводнения в пустинята е нахлула в него. 

“От 1980 години наблюдавам наводненията. Направо съм „ловец на наводнения“, разказва Ривка Шрага, дългогодишна директорка на организация за защита на природата.

"Бяхме група от 17 човека. Повечето вече сме в пенсия, но продължаваме да помагаме за спасяване на хора и имущество от набезите на водата. През сушавите години хората мислят, че могат да завладеят сухите корита за своите плантации, дори безумци строят там", допълва картината тя. 

"Познавам всичките признаци на приближаващите порои. Сега е по-лесно да предпазя хората. По мобилните телефони, ако има покритие, можем да ги предупредим от разстояние. Винаги отиваме край опасния път малко преди да потече водата, за да предпазим случайни пътници. За там пътуваме и сега."

"Най-драматичното ми преживяване бе някъде преди 20 години. Бяха ме помолили да покажа редки растения на група ученици. Пътувахме през пустинята с джипове. Изведнъж чух тътен, който е много характерен за задаваща се вода, сякаш и земята се тресе. Прецених къде е най-високото място. Първите два джипа успяха бързо да се изкачат заедно с децата в тях, но последният буксуваше. Нямаше време. Казах на шофьора да вземе само ключовете на колата и заедно с децата да тича по баира. Настигна ни облак от пръски. Слънцето се изгуби. Знаехме посоката и тичахме с всички сили. Изкачихме се. На мястото, където остана джипът, вилнееше кална река. Тя къртеше канари по пътя си и отнесе джипа. Останаха само ламарини и шофьорът ми подари ключовете. Те са едно от „бижутата ми“ по време на експедиции като днешната. Водата си отмъщава на всичко, което се изпречи на пътя й“, обяснява Ривка Шрага. 

На границата между сезоните топлата вълна от Африка се среща със студената от Европа и се получава засмукване на въздух, също като при реактивните самолети. Образуват се буреносни облаци и силни ветрове, а падналите порои заливат всичко и се движат към Червено море с невероятна скорост заради вакуума.

С кратки почивки от по ден-два валежите в Израел продължават. Те са били най-обилни през 2001 г., когато са залели пътища и плантации около Мъртво море.

Вече няколко десетилетия морското равнище спада с около метър годишно. Надеждата е дъждовете да помогнат нивото му да се повиши поне с няколко сантиметра.