Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ тръгват на европейско турне

Сядаме пред вълните и на пясъка с китара, барът е до морето, а до морето – барът… Утрото без аларма е като небе без облак, някой е спрял Земята…

Ако не сте се размечтали, със сигурност вече сте се сетили, че тези цитати са от текста на „По-полека“ – един от последните хитове на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“. Българската публика познава добре известния актьор и певец, написал песните в репертоара на групата. А „Обичайните заподозрени“ са знакови имена от нашата сцена - Иван Лечев и Мирослав Иванов (китари), Стоян Янкулов (ударни), Веселин Веселинов - Еко (контрабас). Почитателите им в чужбина могат да ги чуят през март в шест европейски града.

Европейското турне „Обичайните заподозрени“ започваме на женския празник 8 март, в култовата дискотека U 4 – едно от най-престижните места за клубна музика във Виена – разказва Стефан Вълдобрев. На другата вечер сме в Мюнхен, а на 10 март – в любимия Берлин. През следващия уикенд имаме концерти във Франкфурт, Амстердам и Карлсруе. Миналата година по това време направихме едно мини турне в Брюксел, Люксембург и Лондон. Сега удвояваме градовете, а репертоарът е обичайният, но ще има и нови моменти. Точно в тези градове ще се представим за първи път, искаме концертите да са специални. В края на програмата ще включим една… не точно песен, а моя интерпретация на стихотворението на Петко Р. Славейков „Хубава си, татковино“. Изпълнихме я на новогодишния концерт на площад „Батенберг“ в София и публиката я хареса. Мисля, че мястото ѝ е точно в тази програма и нашите хора в чужбина ще я посрещнат добре. Новината е, че във Виена към групата ще се присъедини „бойната ни другарка“ Арабел Караян. След като живя близо 20 години в България, тя се завърна в Австрия преди време. С нея навремето направихме един дует - „Аз ли съм или не съм“. Решихме, че ще е хубаво да го изпълним заедно на сцената. Мисля, че ще бъде много мило, защото не сме се виждали отдавна, а всички ние много я ценим.

Този сезон любителите на театъра могат да видят Стефан Вълдобрев в шест представления. Да не забравяме също, че актьорът има зад гърба си десетки значими роли в театъра и киното, изключително успешен документален филм като режисьор и т.н. Независимо от това, т.нар. широка публика го познава по-скоро от изявите му като певец.

Може би отстрани изглежда така, но моят основен път е актьорството – казва Стефан. В момента играя в „Театър 199“ в знаковата трилогия „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ - драматург Яна Борисова, режисьор Галин Стоев. Както и в театър „Сълза и смях“, в театрите в Сливен и Пловдив... Снимам много и във филми, но само в истинско кино, не се снимам в сериали. Всички тези неща не са толкова видими. Давам си сметка, че песните са „по-медийни“, но нямам нищо против, защото това е част от моя път и дори неговото начало. Още като ученик пишех песни, свирех, имах група…Осем години свирих на пиано, но реших, че нямам необходимото търпение и се отказах да кандидатствам в музикално училище. Продължих с китара. Мислех, че съм се записал на уроци по електрическа китара. Оказа се, че ще уча класическа, но се влюбих се в този инструмент и години го изучавах с огромно желание. След това влязох в Театралната академия, започнаха роли за Учебния театър, завърших…

Първия си албум „Обичам те, мила“ записах през 1994 г. Последва албумът „Към“. Бях много зает в театъра, активно пишех филмова и театрална музика... Не можех да си позволя да поддържам група. Бяхме малко странен проект - всеки идваше и записваше своята партия, не репетирахме, те чуваха чак накрая завършения запис… Малко отзад – напред беше работата. През 2012 г., след близо 10-годишна пауза от моя страна, спонтанно почувствах, че трябва да се съберем. Направихме няколко концерта - в „Салона на изкуствата“ и още няколко в рамките на седмица. Учудих се колко много хора знаят и помнят песните. А си мислех, че всичко е забравено и това е един красив миг, останал в миналото. Събрах кураж и енергия и решихме да направим нов албум, а групата нарекохме „Обичайните заподозрени“. Бяхме „оркестър без име“, сега вече сме оркестър с име.