Енергийното сътрудничество между Русия и България беше обсъдено в София, но без видими резултати, пише днес московският в. „Комерсант“, цитиран от БГНЕС.

В рамките на руско-българските преговори, които се състояха в София на 4 март, премиерите на двете страни Дмитрий Медведев и Бойко Борисов констатираха съществено изоставане на стокообмена от предишните нива - заради европейските санкции и руското контраембарго.

Страните се надяват да наваксат изпуснатото с възобновяването на работата на замразена преди три години междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество. В София бяха обсъдени и енергийни въпроси без видими резултати: помнейки съдбата на „Южен поток“, Русия очаква от Еврокомисията гаранции за продължаването на диалога за преминаването през България на заменилия го „Турски поток“.

На 4 март министър-председателят Дмитрий Медведев за пръв път пристигна на посещение в България за преговори, посветени преди всичко на търговското и икономическо сътрудничество между Москва и София. Показателите за 2018 г. изглеждат скромни.

Пикът на стокообмена между двете страни е регистриран през 2012 г. – 5 милиарда долара, а през 2018 г. - 3,47 милиарда.

Руският износ, който на 75% се състои от енергийни ресурси, е нараснал само с 1,6% (до 2,8 милиарда долара), вносът (главно на машини, фармацевтика) въобще се сви с 4,4% (до 525 милиона долара). „Негативно влияние върху двустранния стокообмен продължава да оказват санкциите на Евросъюза и ответните руски ограничения върху вноса на храни – своите щети от тях България оценява на 150 милиона евро“, се казва в материалите на руското правителство, подготвени за преговорите.

Дмитрий Медведев се надява, че предишните нива могат да бъдат върнати с помощта на възобновяването на дейността на руско-българската комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Приоритет в отношенията е енергетиката. Тази тема е особено актуална за българската страна: Русия е единственият доставчик на газ, ежегодно тя изнася около 3 милиарда куб. м. (българският добив не надхвърля 100-150 милиона куб. м.).

Най-големият проект тук е „Турски поток“, превърнал се в частична замяна на отменения през 2014 г. „Южен поток“ (планираше се изграждането на четири тръби на газопровода с капацитет 64 милиарда куб. м.). България също участваше в този проект, но по настояване на ЕК на два пъти спираше работата и в крайна сметка не даде разрешение за строителството на тръбата през своя територия. Сега морската част на газопровода „Турски поток“ вече е построена - това са две тръби по дъното на Черно море всяка с капацитет 15,75 милиарда куб. м. Една от тях е предназначена за турския пазар, другата – за балканските страни и Унгария. Сухопътната част от проекта вече се строи в Турция, а в България и Сърбия строителството трябва да започне през тази година. В момента се работи върху възможността да се удължи газопровода по маршрута Турция–България–Сърбия–Унгария, като се достигне газоразпределителния център в австрийския Баумгартен.

Нямаше някакви новини след обсъждането на този проект по време на преговорите. Дмитрий Медведев само напомни позицията на руската страна по този въпрос: „За по-нататъшни стъпки можем да говорим тогава, когато ЕК може да предостави надеждни гаранции за това, че бъдещето на този проект няма да пропадне и няма да му се създават никакви пречки“.

Българският премиер Бойко Борисов, на свой ред, критикува противниците на газовото сътрудничество и заяви, че България възнамерява да продължи транспортирането на газ, дори ако транзитният поток на газ през страната към Турция бъде прекратен след строителството на газопровода „Турски поток“. „Ние не желаем нашите тръби да останат празни, по тази причина търсим възможности за транспортирането на газ от различни източници до бъдещия газов хъб. Този въпрос е съгласуван с ЕК“, заяви Борисов.