Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Петър Стоянович, Тошо Пейков и Румен Манов пред БНР

На 3 март за свободата и еволюцията на българските идеали

Проф. Петър Стоянович, Румен Манов и Тошо Пейков в студиото на “Неделя 150“
Снимка: Светослава Кузманова, БНР

“По-образованите (опълченци) са търсили наистина свободата, европейската култура, това което го е нямало в Османската империя, но тези като Никола Корчев, един от най-известните опълченци, биват потъпкани, разказа пред БНР главният секретар на движение “Оборище“ Тошо Пейков.

Той се жени за най-красивата мома в своето село, турците посягат на нея и той реже главите на двама от тях, бяга в Цариград, там заради това, че е кадърен, успява да завърши курсове за машинист, но качва Васил Левски в локомотива, някой го предава и той бяга и заминава за Ловеч, където става опълченец в 3-та дружина, в 3-та рота, която е носител на Самарското знаме“, разказа още той какво е подтиквало опълченците към участие в дружините, разказа още той.

През последните години с почти будителска страст Пейков търси в архиви, библиотеки, антиквариати снимки на опълченци, които издадава в албума “Епопея на българските опълченци“

“С голям труд, с обикаляне на цялата страна и с помощта на приятели като Димитър Манов, успях да събера 500 снимки, от които подбрах 270, които с художника-дизайнер Христо Велезов и с Емил Трайков, който коригира всичко в печатницата и талантливата художничка Мартина Цветанова успяхме да оцветим, за да погледнем очите им такива каквито предполагаме, че са били и да влезем в душите им, да разберем какво са мислели и как са имали смелост да го направят“ обясни той в интервю за предаването “Неделя 150“.

“Може би е по-лесно на един пенсионер с един скромен екип да свърши тази работа, която е работа на големите институции, министерства с милионни бюджети, с огромен персонал, защото е по-мобилен. Не всичко са парите на този свят, на тях явно им липсват идеите, но аз мога да им услужа с някои идеи“, коментира още Пейков в интервю за предаването “Неделя 150“.

Според проф. Петър Стоянович разходът на Министерство на културата от няколко хиляди евро за връщането на потрета на Александър Батемберг в България е “пренебрежимо малък“.

“Разбира се, подобен разход е смешно да бъде обсъждан. Той е пренебрежимо малък. Ако го кажем с разговорния език на улицата, той струва 6 кв.м от някоя от централните плочки на софийските улици. Хубаво, че подобно нещо се върна. Държавата можеше да направи много повече, а можеше и това да не направи.“, коментира в интервю за предаването “Неделя 150“ проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания на БАН.

“Друг е въпросът дали българската държава има национална политика да опазва своята памет? Разбира се такава няма“, допълни още той.

И коментира още въпроса за липсата на признание от младата българска държава към опълченците приживе, изразено и в неудовлетворени “прошения за пенсии“.

“Не знам дали трябва да генерализираме това отношение като отношение на държавата към определена прослойка от българските поборници“, каза той.

“По-голямата част от тези прошения (за пенсии) са били удовлетворени, има си законодателство, свързано с това нещо, естествено като при всеки закон и нормативен акт, някъде нещата се пропукват поради недоглеждане, други поради лични страсти. Това го има навсякъде, защо по онова време да бъде изключено?“, обясни професорът.

Румен Манов, който е дарител в почти всички музеи в страната, иска да “споделя нещата, които среща по пътя си с повече хора“. От рутината, която имам, преценявам на момента, дали нещата, които срещам имат своята историчност, своята забравена държавност и тъй като живеем във време на безвремие, опитвам се със собствени мускули да запушвам тук-там дупките, които срещам по пътя си и да запазвам нещата за хората след нас, каза още той в интервю за предаването „Неделя 150“.

Защото другата лоша черта, която имаме, освен че не сме екипни играчи, като че ли много малко се отделя за култура, не е приоритет културата. Да хубаво е да имаме пътища, но няма да учудим света със стъкло, метал и желязо. Ще ги зарадваме, ще ги възхитим с нашата природа, с нашия фолклор, с нашата бойна слава, с нашата история, с нашите обичаи – неща, които не са съвсем приоритет и това е една част от моята дейност“, разказа Манов.

Целите интервюта може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Соня Хачикян

Соня Хачикян: Будителите ни карат да мислим

В днешно време имаме нужда от будители повече от всякога. Това заяви пред БНР издателят Соня Хачикян. Издателят Соня Хачикян за „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Благодарение на издателя Соня Хачикян българските читатели могат да прочетат книгите на Сара Нович "Добре познати са личностите от нашето минало, които сме нарекли народни..

публикувано на 31.10.24 в 18:06
Тодор Велков, Дениз Бояджиев, Антонио, Александър Мутафчийски и Илона Иванова

"Криворазбраната цивилизация" на сцената на Музикалния театър за Деня на будителите

153 години назад, в далечната 1871-ва в Букурещ, Румъния, излиза от печат сатиричната пиеса на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация".   В нея авторът е уловил онези черти от народопсихологията, които приемат безкритично чуждите модни образци и умело осмива стремежът на възрожденския българин да се идентифицира с тях...

публикувано на 31.10.24 в 08:53
Кирил Маричков

"Полетът на Щуреца" - един спомен за Кирил Маричков

Тази вечер - 30.10, от 21 часа БНТ ще излъчи филма "Полетът на Щуреца". Той е дело на режисьора Николай Василев. Лентата разказва за рок легендата Кирил Маричков, който днес трябваше да стане на 80 години.  Василев се среща с Маричков по повод друг филм.  "Тогава си помечтах да направим нещо повече за него.  Минаха няколко месеца и му..

публикувано на 30.10.24 в 19:13
Антони Вит

Полска музика от ХХ в. в сезона на Софийската филхармония

Маестро Антони Вит, който репетира със Софийската филхармония за концерта в четвъртък от 19 часа в зала "България", е смятан за д оайен в диригентското изкуство. И не само в родната си Полша – той работи с различни европейски оркестри в Европа, особено често в Испания, където си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Навара и ансамбъл "Памплона"...

публикувано на 30.10.24 в 15:40

Кларинетистът Росен Идеалов - 45 години отдаденост на музиката

Росен Идеалов - един от най-уважаваните български кларинетисти и педагози - ще отпразнува 45 години на сцената на 30 октомври 2024 г.  Концертът ще бъде в столичната зала "БИАД" на улица "Георги С. Раковски" №108 от 19:00 ч. Ще му партнира пианистката Надежда Цанова, с която са творчески тандем от няколко години.   Росен Идеалов ще съчетае в тази..

публикувано на 30.10.24 в 12:03
Симеон Стоилов

Художникът Симеон Стоилов: Природата е най-искреното, което ни заобикаля

"Природата, отношението към заобикалящата ни среда винаги ме е вълнувало под различни форми, не само като живопис, но и по-мащабните проекти. Това са моите посоки, които следвам. Природата винаги ще остане като най-искреното , което ни заобикаля." Това отбеляза в интервю за БНР художникът Симеон Стоилов, който открива своя изложба в..

публикувано на 30.10.24 в 09:50
Ива Димитрова

"С аромат на печени чушки" - не просто роман, а пътуване през детството

С аромат на печени чушки – новата книга на Ийва, която ще докосне сърцето ви и ще ви накара да се замислите за силата на корените и важността на семейството. "С аромат на печени чушки" не е просто роман, а пътуване през детството , семейните връзки и намирането на себе си. Новата книга "С аромат на печени чушки" ни връща към детството..

публикувано на 30.10.24 в 09:31