Люлзим Пеци: Време е за пълна нормализация на отношенията между Косово и Сърбия

Люлзим Пеци, който оглавява неправителствения Косовски институт за политически изследвания и развитие, каза пред БНР, че е настъпило подходящото време за финализиране на пълната нормализация на отношенията между Сърбия и Косово.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той посочи, че идеята за размяна на територии е била възродена в сръбската политика по времето на Слободан Милошевич и Белград практически не се е отказвал от нея.

„Почти 80 процента от албанците са против този вариант и само 20 на сто подкрепят нови граници между Косово и Сърбия. Огромно мнозинство от сърбите също са против, включително от сърбите в северните части на Косово. Едва 30 процента от тях са за присъединяване на Северно Косово към Сърбия“, каза Люлзим Пеци.

Той даде интервюто в момент, когато Косово е на път да се превърне отново в най-горещата точка на Балканите - арена на поредна битка на великите сили в региона ни. Спорът със Сърбия за признаването на най-младата балканска държава изглежда отчайващо далеч от решаване, което би отворило и на двете пътя към Европа.

Някои казват, че по същия начин изглеждаха доскоро и нещата по отношение на Скопие и Атина преди да решат спора за името на някогашната югославска република Македония. Скопие и Атина обаче никога не са водили война помежду си. А и - много важно се оказа - случиха най-после на лидери визионери.

В битката за Косово позициите изглеждат накратко казано така:

- Преговорите за нормализация на отношенията са замразени от миналия ноември, след като правителството в Прищина наложи 100-процентови мита върху всички стоки от Сърбия в отговор на успешната операция на Белград срещу членството на Косово в Интерпол. Сръбският президент Александър Вучич твърдо отказва да продължи преговорите, докато не бъдат отменени митата;

- Косовският премиер Рамуш Харадинай пък упорито отказва да ги отмени въпреки все по-силния натиск от Европейския съюз и Съединените щати. Президентът Хашим Тачи показва склонност към компромис по този въпрос, но не и кураж да изтегли бившата си партия от управляващата коалиция с Харадинай, което би означавало предсрочни избори;

- Тачи говори с позитивна нотка, но по политически неясно, за евентуална размяна на територии със Сърбия. А Харадинай и за това е твърдо против.

- Но заради липсата на яснота по въпроса все по-интензивно се разпространяват слухове за конкретни договорки и упражняван натиск и от Брюксел, и от Вашингтон, включващи дори евентуален специален статут на разделената етнически Косовска Митровица, приватизация на мините „Трепча“ и язовира „Газивода“ с опека от великите сили през следващите 99 години.

- Русия стои твърдо зад Вучич, макар и от нея да не излизат в прав текст каквито и да било инициативи. Европейският съюз, както по много други важни въпроси, няма съгласие със самия себе си. А Америка на Доналд Тръмп размъти още повече и без това мътните води с поне първоначална подкрепа за поредно и опасно преначертаване на граници на Балканите.

- Междувременно в Косово се редуват стачки за по-високи заплати в различни сектори, а в Сърбия опозицията протестира срещу президента Александър Вучич с песните, с които преди 19 години свали от власт Слободан Милошевич.

Люлзим Пеци - дипломат и бивш посланик на Косово в Швеция, който понастоящем оглавява неправителствения Косовски институт за политически изследвания и развитие, се опита да хвърли яснота по тези въпроси в интервюто, взето от Деян Йотов.

- Г-н Пеци, 20 години след войната в Косово, узряха ли най-после лидерите в Прищина и в Белград да постигнете помирение?

- Подходящото време за финализиране на пълната нормализация на отношенията между двете страни вече е настъпило. Не можем да чакаме да се сменят лидерите, защото времето няма да чака нас. Ние трябва да догоним времето.

- От кого в крайна сметка дойде идеята за евентуална размяна на Северно Косово срещу части от Прешевската долина?

- Това е много стара концепция, която беше подробно разработена от Сръбската академия на науките още през 70-те години на миналия век. Тази идея беше възродена в сръбската политика по времето на Милошевич и практически те не са се отказвали от нея след това.

Така че инициативата идва от Белград. Тачи се присъедини към нея. А по ирония на съдбата също и ръководителката на външната политика и политиката по сигурността на Евросъюза - мадам Могерини. Но ситуацията като че ли се промени след визитата на делегацията от американския Съвет за национална сигурност в Белград и в Прищина през последните три дни.

Към момента изглежда, че позицията на Съединените щати вече не е в подкрепа на промяна на границите. И ако тълкувам правилно, в това отношение ще се получи голяма промяна в подхода. Защото посланието е предадено ясно на лидерите ни в Прищина. Мога да го твърдя със сигурност.

- Какво е отношението към евентуално преначертаване на границите на хората в Косово - албанците и сърбите?

- Почти 80 процента от албанците са против този вариант и само 20 на сто подкрепят нови граници между Косово и Сърбия. Огромно мнозинство от сърбите също са против, включително от сърбите в северните части на Косово. Едва 30 процента от тях са за присъединяване на Северно Косово към Сърбия.

- Странно как омагьосващата мелодия от дърпането на националистическите струни се оказва по-слабо привлекателна от нещо. Дали това нещо е ясно осъзнаване, че е надвиснала поредната трагедия в региона ни?

- Преначертаването на границите наистина може да доведе до нова трагедия. А смятам, че нито албанците, нито сърбите заслужават повторение на сполетялото ги през 90-те години. Хората си дават ясна сметка. Трябва да мислим за общото си бъдеще, а не да съживяваме призраците, които унищожиха региона ни в миналото.

- Кой би имал най-голям интерес от поредно дестабилизиране на Балканите?

- Според мен най-заинтересована от това е Русия. Тя инвестира във всяването на хаос в региона с цел Западът да бъде отслабен и така Русия да наложи интересите си в региона, а и въобще в т.нар. й "близка чужбина". Не очаквам Русия да е конструктивна в ендшпила на уреждането на отношенията между Косово и Сърбия.

- А какво ще кажете за европейските посредници, а и за Джон Болтън - съветника на Доналд Тръмп по националната сигурност, който първоначално поне заяви, че Вашингтон няма нищо против размяната на територии? Липса на достатъчно познания ли е това? Или на капацитет, може би?

- В началото дискусиите бяха открити. Вучич и Тачи бяха тези, които заедно декларираха, че имат воля да намерят решение чрез промяна на границите. Но се отдръпнаха от тази идея, въпреки първоначалната подкрепа от Брюксел и от Вашингтон.

Когато тези двама лидери, и особено Тачи, се сблъскаха с огромно обществено недоволство, според мен в западните столици си промениха възприятията. Западът си даде сметка, че е необходимо стабилно и приложимо споразумение, а не сделка, която би донесла повече проблеми, отколкото решения.

- Смятате ли, че премиерът Харадинай загуби политическото надиграване с президента Тачи, след като и НАТО, и Съединените щати, нещо немислимо досега, заплашиха да оставят Косово заради отказа му да отмени свръхмитата срещу Сърбия? Ще има ли предсрочни избори?

- Нямам способност да предричам бъдещето. Избори може да има и в Косово, и в Сърбия. Но има и шанс да използваме назрялата възможност, при конструктивен подход от всички страни, да постигнем споразумение, и то най-късно до края на идната есен.

- Вярвате в чудеса, като Преспанското споразумение?

- Не знам. Не съм пророк, за да го предскажа. Но имам надежди!