Моето очакване е господин Борисов да получи от първа ръка много добро разбиране за това какво се очаква от всяка една страна член на НАТО по отношение на ангажимента към повече инвестиции, за повече способности и повече принос към колективната отбрана, в областта на киберотбраната, в областта на устойчивостта и капацитета за справяне с хибридни заплахи. Това каза за БНР бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов по повод визитата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в България по покана на премиера Борисов.
„Това, което е най-важно според мен е, че България не може да бъде ефективен член и да се възползва от това, че е член на НАТО, без ние да работим за разполагане на многонационални формирования на наша територия и без да изпращаме наши единици като част от многонационални формирования, поне в Източна Европа в рамките на предното разполагане на ротационен принцип“, каза той в предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“.
Това, че помощник-генералният секретар по отбранителна политика и планиране е в делегацията, означава, че ще бъдат поставени три основни въпроса, обясни Шаламанов.
Първият ще бъде как страната ни изпълнява ангажимента към увеличаване на разходите за отбрана и придобиване на реални способности, съвместими с НАТО, както и участие с тези способности в операции на НАТО, каза той и допълни:
„Вторият въпрос, естествено, е свързан с другия ангажимент от 2016-а година - за повишаване на устойчивостта на различен вид въздействие върху критични инфраструктури – транспорт, енергетика, включително енергийна сигурност и, на трето място, също приетия през 2016 година ангажимент към повишаване на киберсигурността, което е особено важно при очакваните трудности при провеждане на европейските избори.
„Това е посещение, което трябва да направи съвместна оценка на постиженията, но, от друга страна, е възможност в България да поиска съдействие в областите, където има трудности“.
Присъединяването на Северна Македония към НАТО е едно „голямо постижение и за Северна Македония, и за НАТО, а в частност и за България“, категоричен е Шаламанов. При завършване на ратификацията НАТО трябва да поеме всички функции по въздушната сигурност на Македония, допълни той:
„България като съседна страна би трябвало да има възможност да поеме и такива ангажименти, но много по-важно с разширяването в Западните Балкани е как ще продължи развитието на процеса на сътрудничество със Сърбия, с Косово с Босна и Херцеговина“.
Въпросът за сигурността в Черно море е в центъра на новия цикъл на планиране в НАТО, допълни Шаламанов. Според него посещението у нас се явява и „консултация на възможно най-високо ниво, за да има пълна степен на споделяне на оценките за рисковете и заплахите в района, в който е България“.
Политиката на отворените врати на Алианса ще продължава, категоричен е бившият министър.
„Има много висока степен на гъвкавост, особено на изток, където са и основните рискове за сигурността, но и страните, които желаят да се присъединят към НАТО или желаят да сътрудничат с НАТО, без да влизат, но са необходими стъпки напред, а България има ключова роля в този регион“.
„НАТО има доста сериозни проблеми пред себе си, но е показала за последните 70 години, че може да ги решава“, обобщи Шаламанов, според когото българската армия е „с толкова остаряло въоръжение за последните 30 години, че всъщност ни трябва цялостно превъоръжаване, което може да стане единствено с национална програма“.
Шаламанов коментира и евентуална размяна на територии между Косово и Сърбия:
„Този въпрос е крайно политически и чувствителен. Размяната на територии едва ли ще реши въпрос, без да отвори поне три други, така че според мен решението е в интеграцията на Балканите в Европейския съюз и в НАТО. Все пак, правилото за Източна Европа е, че влизането в Европейския съюз е след влизането в НАТО. Размяната на територии не считам, че е панацея и не считам, че ако въпросът не бъде решен в други измерения, размяната ще доведе до добър край“.
Интервюто с Велизар Шаламанов можете да чуете в звуковия файл.Стотици зрители се събраха пред стените на Шуменската крепост, за да наблюдават историческа възстановка на превземането на крепостта от рицарите кръстоносци през 1444 година. Тя беше кулминацията на започналия вчера тридневен международен исторически фестивал "Доблест и слава", Представителите на клубове за исторически възстановки от страната и..
Четирима души загинаха днес при две руски атаки в североизточната част на украинската Харковска област. Сред тях е съдия от Върховния съд, който доставял помощи на местните жители с граждански автомобил, предаде Ройтерс, като се позова на украинските власти. Областният управител Олег Синегубов съобщи, че въздушна атака е отнела живота на трима души и..
Във Великобритаиня Роузи Дъфийлд подаде оставка като депутатка от управрялаваща Лейбъристка партия, обвинявайки премиера Киър Стармър в лицемерие заради поведението му и неспазване на поети обещания. Роузи Дъфийлд, която е избрана от Кентърбъри, е първият депутат лейбърист, напуснал кораба на управляващите, като в писмото с оставката си,..
Минути след 20 ч. българско време от Кейп Канаверал, Флорида ще бъде изстреляна мисия на SpaceX с двама души на борда. В космическия апарат остават две свободни места за връщането на американските астронавти, които от месеци са блокирани на Международната космическа станция, съобщиха от НАСА. Мисията беше отложена с няколко дни заради..
Ако една пета от народните представители поискат извънредно заседание на НС, то може да бъде свикано, но с конкретни теми и точки. Това каза в Кюстендил пред репортери председателят на Народното събрание Рая Назарян. Тя беше в града за провеждащия се Празник на плодородието. Назяран отправи риторичния въпрос дали парламентът има нужда от..
След близо седмица на летни температури в повечето части на Гърция, от неделя следобед до понеделник се очаква рязка промяна на времето и температури до 9 градуса по Целзий, съобщава в. „Катимерини“. Националната метеорологична служба съобщи, че се очакват обилни валежи и бури в източна Македония, Тракия и по островите в северната и източната..
"Алтернатива за Германия" издигна свой кандидат за канцлер за парламентарните избори догодина. Това ще е съпредседателката на партията Алис Вайдел. Лидерката на германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел ще води предизборната кампания за Бундестага като кандидат за канцлер. Двамата председатели на AfD Тино Хрупала..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка..