Последният звукозаписен проект на флейтистката Елизабет Мьост е повод да ви срещнем с австрийската изпълнителка. Нейната дискография е доста богата и показва интереса й към различни епохи – от барока и виртоузността на галантния стил, до Нововиенската школа и съвсем нови автори, посветили пиеси специално на нея.
Родена в голямо семейство, Елизабет Мьост тръгва по пътя на своите братя и сестри, които учат в музикално училище. Тя преминава от цигулка на пиано, но намира своя инструмент, когато чува блокфлейта. От 11-годишна учи класическа флейта – първоначално в Линц, а после и във Виена. Специализира при Уилям Бенет в Лондонската кралска академия. Кариерата на Елизабет Мьост е поделена между концертите и преподаването – от 14 години тя води клас по флейта в Консерваторията на Детмолд, Германия. Гостувала е с майсторски класове във Виена и София. Пътува често – свирила е в Северна и Южна Америка, както и в много страни на Европа. Зад гърба си има вече 7 компактдиска, а този, записан през 2016-а, е с репертоар за флейта и китара - пиеси, създадени през XVIII, XIX и XX век. Привлекателното в него е, че срещаме доста непознати за широката аудитория автори.
Какво е накарало Елизабет Мьост да се насочи точно към дуото с китара и как са избрани произведенията, включени в диска й с китариста от Хърватия Ма̀рое Брчич?
„Когато имам концерти в чужбина, винаги ми казват: Вие сте от Австрия? О, Моцарт! И след няколко години наистина ми дойде до гуша от това – има и други интересни композитори, Австрия не е само Моцарт. Затова си направих труда да открия автори, които по някакъв начин са свързани с моята родина – родени, живели или дошли от други страни в Австрия. Първата подобна програма, която съставих, беше за флейта и пиано. Направихме малко турне в Америка с нея, а паралелно с това съставих и концертна програма за флейта и китара, защото свиря с великолепна китаристка и исках да намеря достатъчно австрийски материал за дуото ни. Започнахме да свирим в Австрия и тогава публиката беше тази, която настоя да я запишем, защото е забавна и пълна с енергия. Така се стигна и до този компактдиск, наречен „Акцент Австрия“.
Елизабет Мьост представя и своя партньор в дуото:
„Трябваше да направим записите с една китаристка от Моцартеума в Залцбург, но тя имаше семейни проблеми точно в този период и ми отказа. Три седмици преди началото останах без партньор и зависех изцяло от препоръките на други колеги. Тогава ми казаха за един брилянтен китарист от Хърватия – Марое Брчич, който е професор по китара в Сплит. Определихме си среща и на първата репетиция се получи толкова добро взаимодействие, толкова се забавлявахме, свирейки заедно, че реших да рискувам. Не случайно Марое Брчич си партнира в дуо и със световноизвестния китарист Зоран Дукич – той наистина е изключителен. Това, което ценя най-много, е, че е задълбочен музикант – бих го препоръчала на всички.“
А ето и няколко думи за композиторите, които Елизабет Мьост е избрала за своя проект „Акцент Австрия“:
„Смятам, че Алфред Ул е известен със своето чувство за хумор, макар че е живял сам, в изолация, близо до Виена. Само че в наши дни е почти забравен. Избрала съм неговото "Скерцо", защото е изпълнено с радост и това ми харесва. Цезар Бресген е известен в Австрия, особено в Залцбург, но няма записи – аз записах първа негови пиеси за флейта и пиано преди време, което е учудващо. При Бресген акцентът пада върху връщането към народните песни на неговото поколение – от средата на ХХ век – искал е да се увери, че те няма да бъдат забравени. Следва Ян Труларж, живял между 1928 и 2007 г. Той е дошъл в Австрия от Чехословакия с цялото си семейство – все музиканти. Много обичам да изпълнявам неговата Соната Семпличе. За Мауро Джулиани няма нужда да споменавам – той е най-прочут от всички в диска – винаги са го обичали във Виена. Много харесвам това съчетание в неговата музика на италианския дух и виенския чар. Колкото до Леонардо де Кол – откри го моята колежка китаристка, с която първоначално трябваше да запишем диска. Той е родом от Северна Италия, преместил се е да живее във Виена (съвременник на Моцарт), но не е бил професионален композитор. Бил е секретар, но е намирал време и да пише музика - за хора с въображение, които искат да танцуват“.
Албумът "Акцент Австрия" е записан в партньорство с китариста Марое Брчич и издаден от Gramola. Интервюто с Елизабет Мьост чуйте в звуковия файл.
От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..
На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..
19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото. Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..
Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни. Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..
В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София. С Максима ни среща Виктория Петрова. Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..
Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..
Това е идеалното центристко правителство, за което Бойко Борисов трябва да бъде поздравен. Много голямо събитие става в страната. Така..
"Оставаме в готовност - код жълто, условно ." Това каза пред БНР Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ),..
"Знаците сочат натам, че той е и прежален, и похарчен . Може би се е превърнал в прекалено непоносим дори за онези, които досега поощряваха..