Спомен за пианистката Величка Савова

В това издание отбелязваме 120-годишнината от рождението на една голяма българска пианистка и изтъкната клавирна педагожка - Величка Савова. За съжаление тя  не е позната  на широката публика у нас, на младите музиканти днес. Може би само дейността й като преподавателка се помни, благодарение на поколенията блестящи пианисти, които е подготвила. Съдбата й е тежка - след като прави блестяща изпълнителска кариера в Европа, след 1944 г. семейството й е репресирано, записите й са унищожени, а тя продължава дейността си като частен учител по пиано.

Величка Савова е родена на 23 февруари 1899 г. Произхожда от известен възрожденски род от Враца. На 16 години избира музиката за своя съдба и семейството я подкрепя - момичето заминава да учи в чужбина. В Берлин тя учи при знаменития Леополд Годовски, а в Мюнхен - при Бертолд Келерман. По време на Първата световна война се връща в София и изнася много концерти в частни домове, често свири на четири ръце с пианиста Иван Торчанов. Завръща се в Берлин, специализира при Готфрид Галстон и Бисони, става астистентка на Леонид Кройцер. Има успеши изяви като концертираща пианистка, прави впречатление и като преподавателка по пиано, като ползва метода на Годовски. Една година работи в Полша, а през 1932 г. се прибира в България и развива голяма концертна дейност. Става много известна с дуото, което правят с голямата наша цигуларка Недялка Симеонова. След 1944 г. изчезва от културния афиш, но любовта й към клавирната музика и силната й воля й позволяват да се заеме с педагогическа дейност - и то като частна учителка, отново по метода на Леополд Годовски. Нейни ученици са много известни български пианисти и музиканти: Божидар Ноев, Камен Големинов, Тодор Петров, Христо Илиев и др. Нейният възпитаник проф. Цветан Константинов основава през 2011 г. Международен майсторски институт по музика в САЩ, с който пропагандира метода на Годовски.

Величка Савова умира през 1991 г. За първите си стъпки в музиката разказва самата тя в интервю, когато е вече 86-годишна - записът е съхранен в Златния фонд на БНР, заедно с един от малкото записи на пианистката - Хумореска, опус 20 №3 от Регер. Чуйте в звуковия файл.