Зебрите имали райета, за да се пазят от мухи

В отговор на отдавна битуващия въпрос „Защо зебрите имат райета?“, учени от САЩ и Великобритания предлагат ново доказателство. Оказва се, че ивиците на тревопасните създания представляват „измамни писти за кацане“ на мухи, които налитат да пируват с кръвта им и пренасят потенциално смъртоносни болести, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Авторите на настоящото изследване от Калифорнийския и Бристолския университет описват експерименти, демонстриращи затруднението, което изпитват конските мухи при опитите си да кацнат върху зебри. За сравнение досадните кръвопийци с лекота се позиционират върху едноцветни коне.

В един от експериментите изследователите са поставили покривала на ивици върху коне и са установили, че по-малко мухи кацат върху тях, отколкото когато същите животни носят едноцветни покривала.

„Демонстрирахме, че конските мухи „захождат“ към зебри и едноцветни коне с еднакви темпове, но не успяват да кацнат върху тях, защото не съумяват да намалят правилно скоростта. Така мухите просто прелитат край животните или се блъскат и отскачат от тях“, казва Тим Каро, специалист по поведенческа екология от Калифорнийския университет - Сан Диего.

Близки родственици с конете и магаретата, трите вида зебри, известни с черно-белите си райета, бродят из африканската савана, където се хранят с разнообразна растителност. Ивичестата окраска е индивидуална, като няма два екземпляра с еднакви райета.

Съществуват четири основни хипотези за еволюционните предимства, които зебрите са придобили благодарение на ивиците си: камуфлаж за избягване на едри хищници, социална функция като индивидуално разпознаване, терморегулация и средство за отклоняване на кръвосмучещи паразити, които пренасят потенциално смъртоносни болести.