Трябва да има възможност хората да заявят съгласие да са донори

Трудът на координаторите по донорство е недооценен, няма добра организация при донорска ситуация

публикувано на 19.02.19 в 15:46

Снимка: БГНЕС

Репортаж на Гергана Хрисчева за предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Недофинансирането на труда на координаторите по донорство и липсата на стройна организация при донорска ситуация са причините за намаляващия прогресивно брой на трансплантациите у нас. Това каза пред "Хоризонт" д-р Сибила Маринова, началник "Реанимация" във болницата във Велико Търново и един от най-изявените координатори по донорство.

Ефектът от донорските карти ще е юридически нищожен, прогнозира д-р Маринова и уточни, че според сега действащото законодателство, човек може да заяви само отказа си, а за да се случи донорска ситуация, се питат близките.

Според Наталия Маева от Националната пациентска организация донорските карти не са новина: „Такава донорска карта в България съществува от 2013 г. и тя е въведена по идея на Съюза на трансплантираните и на Агенцията по трансплантации. Младите българи се интересуват, но това, което обикновено питат, е как може това тяхно право да бъде изразено върху документите за самоличност.“

Трябва да се даде възможност за заявяване на съгласие, сега се заявява само отказ

Д-р Сибила Маринова поясни, че за да има повече донорски ситуации, трябва да се преодолеят проблемите в работата на координаторите по донорство:

„Поискахме промяна в българското законодателство. Сега действащият закон е добър, но може да бъде направено още за картата. Трябва да бъде дадена възможност на хората да заявяват и своето съгласие. Защото юридически, ако имат тази възможност, тогава факторът „близки“ отпада.“

Сега българското законодателство определя близките, които могат да вземат решение за донорство - майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря, съпруг, съпруга, но има хора, които нямат такива роднини и тогава не може да има донорска ситуация.

„Има проблеми с директори на болници, които не осигуряват нормални условия на колегите да работят. Поставят им ограничения, спират им заплащането. Най-големият проблем е при координаторите, защото са малко“, алармира Сибила Маринова.

Според нея донорството трябва да стане задължително, както е във Франция и Австрия, където всеки е потенциален донор, но ако семейството реши, че не е съгласно починалият да дари органите си, тогава не се извършва експлантация на органите на починалия.

Необходимо е да се промени заплащането на донорските екипи

Заплащането на координаторите по донорство е почти нищожно - нужна е промяна изобщо за заплащането на целите екипи, посочва -р Маринова. „Трябва да бъде направена законодателна промяна. В момента разходите, които прави една болница, се възстановяват от Агенцията по трансплантации. Но от тази сума, която ние сме изразходвали за кондициониране на болния, за изследвания, за медикаменти - от тази сума болницата трябва да плати и нашия труд. Тази сума е изразходвана за друго. Имаме уверение, че поне това ще се оправи - да бъде заплатен този труд.“

Липсата на достатъчно донори в България се дължи първо на финансови проблеми, изтъква още Маринова и добавя, че екипите, които работят, трябва да бъдат мотивирани.

Липсва добра логистика - при донорска ситуация се ползват лични автомобили

„Трябва да бъде изградена добра логистика. Всичко това, което се случва в момента, се прави на добрата воля на координаторите и то в някои определени центрове. Защото когато има донорска ситуация те отиват с личния си автомобил. Ако има логистиката, каквато има в една Германия или във Франция, или Австрия, там всичко е разпределено на минути. Разчиташ и на транспорт - било то автомобил или, ако се налага, самолет.“

30 са донорските бази у нас, 60 са координаторите по донорство. Трансплантациите намаляват постепенно - по данни на специализираната агенция от 51 бъбречни трансплантации за 2015 година, те са спаднали на 25 през 2018-а. Същото се отнася и за сърдечните и чернодробните трансплантации.

Хората, които чакат за трансплантация у нас, са малко над две хиляди. За периода 2010 - 2019 година по линия на Евротрансплант сме получили един бъбрек, а сме предоставили 22 органа. Лицата, които приживе са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки към началото на февруари са 2795.

Слушайте темата в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Специалисти по донорство:

Трябва да има възможност хората да заявят съгласие да са донори

Трудът на координаторите по донорство е недооценен, няма добра организация при донорска ситуация

БНР подкасти:

Извънпарламентарна инициатива за сваляне на правителството и за предсрочни избори

Мадрид: Разходите за отбрана да се финансират с еврофондове

ДПС - НН иска изслушване на председателите на КЗП и КЗК за цените на храните

Костадин Костадинов: Сигурен съм, че съдът ще пусне задържаните след протеста на "Възраждане"

Яница Петкова: Одобрение за всякакви мерки, свързани с повече дисциплина в училищата

"Да превъоръжим Европа": До 800 млрд. евро за отбрана

Действията на Тръмп изглежда целят капитулация на Киев, смята украински депутат

Проф. Пламен Павлов: Без краен шовинизъм идеята за целокупна България трябва да ни води и днес

Проф. Велислав Минеков: Абсурдно е за това кратко време да организираме сесията на ЮНЕСКО

147 г. от Освобождението на България

Предавания

За БНР

Програми

Радио България