Експерти определиха посещението на Ципрас в Турция като необходимо и навременно

„Това беше необходима визита. Отношенията бяха обтегнати от известно време, поне от визитата на президента Ердоган в Гърция през декември 2017 г. Това беше държавно посещение, но то придоби полемичен характер след коментар на гръцкия президент Павлопулос за Лозанския договор, на който Ердоган трябваше да отговори. Фундаменталният проблем на гръцко-турските отношения е липсата на доверие и от гръцка, и от турска страна на всички нива - както сред елита и политиците, така и сред хората. Теоретично ние се намираме в 20-та година от процеса на подобряване на отношенията, започнат през 1999 г. от Исмаил Джем и Георгиус Папандреу като външни министри. През това време бяха осъществени редица визити на високо ниво, подписани множество споразумения в сферите на търговията, туризма и пр. Бяха създадени мерки за укрепване на доверието, така че да има повече диалог и избягване на кризи. Но през последните 2-3 години нещата се промениха“.

Д-р Зухал Узунер, преподавател в университета "Мармара" в Истанбул, коментира, че визитата на Ципрас се е състояла навреме, след като отношенията между Гърция и Турция през последните години са били под знака на назряващи кризи:

„Една визита не може да разреши всички тези проблеми, но тя поне е начало на диалог. На международно ниво Европейският съюз иска разрешаване на въпроса за транспортирането на енергийните ресурси от Източното Средиземноморие. Съюзът не може да си позволи нелогични транспортни коридори. Разрешаване на въпроса, което включва Турция, може да създаде нова визия за региона. Няма знаци за това след посещението, но можем да предположим това, защото изглежда логично, това е всичко. Но засега никой не е толкова обнадежден“.

Журналистът от балканския отдел на БТА Петър Къдрев също смята, че посещението има положителни резултати. Според него към него обаче е имало високи и ненапълно оправдани очаквания:

„Проблемите в гръцко-турските отношения са от много десетилетия. Най-новият голям проблем в тях – кипърският въпрос, е от 45 години. Другите проблеми датират още от 1923 г. Очаквания за уреждане на техните отношения в този момент са прекомерни. Евентуално раздвижване на тези отношения може да се очаква, ако настъпи голяма промяна в баланса на силите – глобалния баланс на силите, или ако двете страни намерят някакви взаимни допирни точки в други области, които да ги стимулират да разрешат тези стари възли“.

Журналистът отбеляза, че двете страни вероятно няма да прекратят напрежението помежду си, но не са и склонни да го засилят в бъдеще. Според него въпросът, при който може да се очаква най-голямо развитие, е кипърският въпрос.