Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Триандафилу: Проблемът на гръцко-турските отношения е липсата на доверие

Експерти определиха посещението на Ципрас в Турция като необходимо и навременно

Д-р Зухал Узунер: Визитата на Ципрас в Турция е начало на диалог

| обновено на 09.02.19 в 11:26
Снимка: архив



Посещението на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Турция тази седмица показа необходимостта от поддържане на диалога, за да се избягват инциденти между двете страни. Това коментира за програма "Хоризонт" на БНР д-р Димитри Триандафилу, лектор по международни отношения в университета "Кадир Хас" в Истанбул:
     

Това беше необходима визита. Отношенията бяха обтегнати от известно време, поне от визитата на президента Ердоган в Гърция през декември 2017 г. Това беше държавно посещение, но то придоби полемичен характер след коментар на гръцкия президент Павлопулос за Лозанския договор, на който Ердоган трябваше да отговори. Фундаменталният проблем на гръцко-турските отношения е липсата на доверие и от гръцка, и от турска страна на всички нива - както сред елита и политиците, така и сред хората. Теоретично ние се намираме в 20-та година от процеса на подобряване на отношенията, започнат през 1999 г. от Исмаил Джем и Георгиус Папандреу като външни министри. През това време бяха осъществени редица визити на високо ниво, подписани множество споразумения в сферите на търговията, туризма и пр. Бяха създадени мерки за укрепване на доверието, така че да има повече диалог и избягване на кризи. Но през последните 2-3 години нещата се промениха“.

Гърция беше една от няколкото страни в НАТО, която поддържаше ниво на военните разходи около и над 2% от БВП. Целта беше гръцката армия да бъде достатъчно боеспособна, за да окаже сдържащ ефект срещу Турция. Заради промените в конюнктурата обаче съществуващият досега консенсус в Гърция по отношение на Анкара е поставен под въпрос. Според Димитри Триандафилу това налага Атина да обмисли план „Б“, а той е:
"Да продължиш диалога, въпреки тези промени в отношенията на Турция и ЕС? Гърция да каже: Няма значение усложняването на отношенията между Турция и други страни в Евросъюза като Франция и Германия, ние ще продължим да настояваме, ще намерим съюзници, например България. Или е нещо друго, защото аз трябва да продължа да живея заедно с този съсед, който е по-голям от мен и ще продължи да бъде по-голям от мен. Демографията и други фактори са срещу мен. За да се постигне продължаването на тази линия на поведение или за план "Б" е необходим национален консенсус".

Д-р Зухал Узунер, преподавател в университета "Мармара" в Истанбул, коментира, че визитата на Ципрас се е състояла навреме, след като отношенията между Гърция и Турция през последните години са били под знака на назряващи кризи:

„Една визита не може да разреши всички тези проблеми, но тя поне е начало на диалог. На международно ниво Европейският съюз иска разрешаване на въпроса за транспортирането на енергийните ресурси от Източното Средиземноморие. Съюзът не може да си позволи нелогични транспортни коридори. Разрешаване на въпроса, което включва Турция, може да създаде нова визия за региона. Няма знаци за това след посещението, но можем да предположим това, защото изглежда логично, това е всичко. Но засега никой не е толкова обнадежден“.

Журналистът от балканския отдел на БТА Петър Къдрев също смята, че посещението има положителни резултати. Според него към него обаче е имало високи и ненапълно оправдани очаквания:

„Проблемите в гръцко-турските отношения са от много десетилетия. Най-новият голям проблем в тях – кипърският въпрос, е от 45 години. Другите проблеми датират още от 1923 г. Очаквания за уреждане на техните отношения в този момент са прекомерни. Евентуално раздвижване на тези отношения може да се очаква, ако настъпи голяма промяна в баланса на силите – глобалния баланс на силите, или ако двете страни намерят някакви взаимни допирни точки в други области, които да ги стимулират да разрешат тези стари възли“.

Журналистът отбеляза, че двете страни вероятно няма да прекратят напрежението помежду си, но не са и склонни да го засилят в бъдеще. Според него въпросът, при който може да се очаква най-голямо развитие, е кипърският въпрос. 


Интервютата чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Британският премиер Киър Стармър (вляво) и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен

Лондон и Брюксел ще работят за укрепване на сътрудничеството в икономиката и сигурността

Британският премиер Киър Стармър заяви след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Обединеното кралство и ЕС са се ангажирали да засилят икономическото и отбранителното сътрудничество. Стармър и Фон дер Лайен се срещнаха в Брюксел, като британският премиер обеща да предложи "прагматично и разумно лидерство“,..

публикувано на 02.10.24 в 22:12

Кандидатите за еврокомисари ще бъдат изслушани в ресорните комисии между 4 и 12 ноември

Кандидатите за еврокомисари ще бъдат изслушани в ресорните парламентарни комисии между 4 и 12 ноември. Новината обяви в Х председателят на Европейския парламент Роберта Мецола след среща с Конференцията на председателите на политическите групи. Така новата Европейска комисия ще започне работа най-рано в началото на декември. Възможно е..

публикувано на 02.10.24 в 22:01
Премиерът на Ливан Наджиб Микати

Ливанският премиер Микати призова за спешна помощ от 400 млн. долара

1 милион и 200 хиляди ливанци са прокудени от домовете си в резултат израелските бомбардировки, съобщи премиерът на Ливан Наджиб Микати. От израелската армия заявиха, че навлизането в Ливан е ограничено и на неголямо разстояние от границата Заради растящата хуманитарна криза вчера Микати и ООН призоваха за спешно набиране на повече от 400 милиона..

публикувано на 02.10.24 в 21:33
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Анализ: Висшето образование води до 90% заетост и средна годишна заплата 25 000 лева

54% от учениците са функционално неграмотни по математика, а само 1/3 от населението покрива базовото ниво на дигитални умения, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Проучването разкрива основно какви са пропуснатите ползи в образователната система заради липсата на важни реформи, както и някои слабости на системата. То бе представено..

публикувано на 02.10.24 в 20:34

“България Еър” анулира полетите си от и до Израел до 15 октомври

Заради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз “България Еър” анулира полетите си от и до Израел до 15 октомври включително, съобщи националният авиационен превозвач. Мярката се налага с цел осигуряване безопасността на пътниците и кабинния екипаж с оглед ситуацията в Близкия Изток,..

публикувано на 02.10.24 в 20:09

Фермери искат среща с властта и са готови за протести

Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява за провеждане на спешна среща с Министъра на финансите и Министъра на земеделието  за да се договори незабавното изплащане на средствата по т.нар Украинска помощ. Земеделците предупреждават, че забавянето на помощта ще ги изкара на улицата. Готовност за протести изразяват и от още няколко..

публикувано на 02.10.24 в 19:55
Синът на пернишкия прокурор Бисер Михайлов - Васил, получи условна присъда заради закана за убийство

Условна присъда за сина на пернишкия прокурор Бисер Михайлов - Васил

Софийският районен съд призна за виновен Васил Михайлов, син на прокурора от Перник - Бисер Михайлов, за една от общо четирите закани за убийство по адрес на Боряна Рангелова и го оправда за останалите три.  Съдът го осъди на една година и осем месеца условно лишаване от свобода с четири години изпитателен срок. Присъдата подлежи на протест...

публикувано на 02.10.24 в 19:34