От 5 години Вашингтон обвинява Москва, че крилатите ѝ ракети 9M729, които могат да бъдат въоръжавани с ядрени бойни глави, са в нарушение на договора и настоява да бъдат унищожени. Русия от своя страна твърди, че обсегът на тези ракети е по-малък от забранения и обвинява Вашингтон, че цели да се освободи от ограниченията, за да може да разработва ново въоръжение.
НАТО обяви вчера, че всички съюзници подкрепят решението на Съединените щати, но настояват преговорите да продължат. Независимият британски експерт Пол Бийвър коментира пред БНР
„През 1986-а, 87-а и 88-а година, когато се преговаряше, подписваше и ратифицираше договорът, Съветският съюз и САЩ бяха големите ядрени сили. Разбира се, Великобритания и Франция, също имаха оръжия, но много по-малко. Съветският съюз разполагаше с най-голям брой ядрени бойни глави. Но американските може би бяха по-ефикасни. Способностите за поразяване на средни разстояния и определянето им обаче наистина представляваха голям проблем. Говорим за системи с долна граница на обсегаот около 1000 километра и горна до около 5500. В договора бяха включени ракети с близки до тези параметри, за да бъдат отчетени различията в иначе сродните системи. По онова време беше много важно да се намали напрежението. Затова това беше донякъде разумно. А си и мислехме, че обхватът на договора ще бъде увеличен с още видове ракети и с още държави. Но липсваше апетит за това".
Заплахата на Вашингтон да се изтегли от договора за ликвидиране на ракетите Бийвър коментира пред „Хоризонт“ с думите:
„Толкова много неща направиха Съединените щати през последните 2 години във външнополитическо отношение, които ми изглеждат не толкова като политика, а като необмислена реакция! Това е едно от тях. Другото е дестабилизирането на Иран, без да се осъзнава стойността на наличните разузнавателни данни и мащабите на свършената работа за намаляване на ядрените му способности.
Изтеглянето от договора за ракетите със среден обсег не е начинът за решаване на проблема. Документът го има и може да се усъвършенства. Трудната работа е свършена отдавна. Русия разработва нови оръжия. Има вече такива. Трябва да разберем защо го прави, след като не е застрашена от никоя външна сила. Но трябва също ида разберем, че Съединените щати са ключов играч и с изтеглянето си биха затръшнали вратата пред каквито и да било по-нататъшни преговори. Специално западноевропейците са много обезпокоени от това“.
Инициативата за нова надпревара във въоръжаването е на Русия, а Путин прави политическа грешка, коментира експертът в предаването „Събота 150“:
„Причината Съветският съюз да се провали е защото влезе в оръжейна надпревара със Съединените щати. Те разработиха и имаха по-добра технология, докато СССР изразходваше напразно средства, вместо да ги даде за нормалните нужди на обществото си - за образование, здравеопазване и т.н. Никой няма интерес това да се повтори. Това, които искаме да видим, е страните да се съберат на масата и да преговарят. Да разберем защо президентът Путин иска да разработва ново поколение ракети. Къде вижда заплаха?! Усеща се напрежение между Москва, Западна Европа и Съединените щати. Но всъщност, както всички виждат, американците си имат вътрешни проблеми. Европейците пък се борят с напускането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Вниманието е насочено натам. Не ни трябва нова надпревара във въоръжаването. Няма абсолютно никаква нужда от такава. Според мен президентът Путин става жертва на грешката, която съветските лидери допускаха винаги, когато намаляваше обществената подкрепа за тях - правеха нещо опасно във външнополитически план. Свидетели бяхме толкова много пъти през ХХ, а сега и в началото на ХХI век. Затова още веднъж - трябва да знаем защо Русия иска надпревара във въоръжаването. Защото според мен не Съединените щати искат такава, а Русия!".
Руснаците от своя страна обвиняват САЩ и НАТО, че нарушават договора от Студаната война с наземните си системи за противоракетна отбрана "Ийджис". Пол Бийвър коментира обаче, че тези системи не са „антируско средство“:
„Не само от Русия се отбраняваме с тези зенитни батареи и радарни системи, които са разположени от Норвегия до Средиземно море, от Холандия до Румъния, както и на британски и френски бойни кораби. По-обезпокоени сме от страни, които са необичайни заплахи, разработващи собствени оръжия. След влизането в сила на договора за ракетите със среден обсег Индия и Пакистан си разработиха ядрени оръжия и ракети. Китай расте главоломно в това отношение и в момента има повече системи от Русия, макар и значително по-малко бойни глави от нея. Все още не се знае Израел с какви точно системи разполага. Дори Саудитска Арабия заяви преди около две седмици, че ще се стреми да се сдобие с ядрени ракети, ако се стигне до там, че Иран да има такива. Надпреварата във въоръжаването и марионетните войни между Саудитска Арабия и Иран са всъщност много по-опасни от словесните битки между Вашингтон и Москва. Така че, противоракетните системи са ни необходими по много причини. Те не са антируско средство. Руснаците винаги виждат в това, което прави Западът, нещо насочено срещу тях. А не винаги е така!".
Процесът на изтегляне на Съединените щати може да продължи 6 месеца, които могат да бъдат използвани за съхраняване на договора или постигане на нов. Важна е обаче и ролята на Китай в такива преговори, изтъкна Пол Бийвър:
„Хубавото на политиката на Китайската народна република и на способностите й на международната сцена е, че винаги можеш да се обърнеш към нея, ако ти трябва посредник между две държави, макар и не непременно добросъвестен посредник. Китайците са причината американците и севернокорейците да могат да преговарят в момента. Защото са способни да ги съберат на масата за преговори. Били са съюзници и на Америка, и на Русия през годините. Проблемът на американците, а до известна степен и на руснаците, е, че единствената държава, която печели от конфронтацията им, е Китай. Не бива Китай да е просто председателстващ някаква група, а да е реален участник в деескалирането на ядрените способности и намаляването на напрежението в Източна Азия. Проблем също така е, че най-добрите умове, особено на Запада, се занимават с други неща, вместо с ракетите със среден обсег“.
Има опасността след 2 години Вашингтон и Москва да не удължат действието на Договора за намаляване на стратегическите нападателни оръжия, който беше подписан от Барак Обама и Дмитрий Медведев през 2011-а, коментира експертът:
„Много е сложна ситуацията, за да се прецени реално това. Всъщност голямото предизвикателство са не само новият СТАРТ и договорът за ракетите със среден обсег, а демилитаризацията на Космоса. Всички са отправили поглед към Космоса вече. И ООН е безсилна да го предотврати. Има толкова много проблеми, които се трупат за решаване от нашите деца, защото не можем напълно да ги осъзнаем. А ми се струва, че ни липсва и достатъчно апетит да се опитаме. Концентрираме се върху унищожаването на терористичната фундаменталистка организация "Ислямска държава" и в тази посока отива целият мисловен процес и огромна част от финансовия ресурс. И не можем да излезем от тази рамка“.
Над 100 държави обещаха да работят за слагане на край на насилието над деца на първата глобална министерска конференция , посветена на темата, съобщиха от СЗО и ООН. „Въпреки че е изключително предотвратимо, насилието продължава да бъде ужасяваща всекидневна реалност за милиони деца по света и оставя белези, които продължават поколения..
Хиляди се събраха на протест във Валенсия с искане за оставката на премиера на провинцията Карлос Масон. Запалени факли полетяха към сградата на общината, а полицията се намеси, за да предотврати безредици. "Убиец" и "Оставка Масон" скандираха протестиращите, които се събраха в центъра на Валенсия. Предвиденото като мълчаливо заради жертвите..
Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата. Това обеща Върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел при визитата си в Киев. Досега европейците са помогнали за обучението на 60 000 войници. От началото на руското нашествие през 2022 г. Европейският съюз е предоставил..
Действащият президент на САЩ Джо Байдън и новоизбраният президент Доналд Тръмп ще се срещнат в сряда, 13-ти ноември, в Белия дом по покана на Байдън, каза прессекретарят Карин Жан-Пиер, цитирана от Ройтерс. Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., след като победи настоящия вицепрезидент Камала Харис на президентските избори на 5-и..
Засилено е полицейското присъствие пред Народния театър, където в 19.00 часа започна третото премиерно представление на пиесата "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Малкович влезе необезпокояван в театъра малко след 18.00 часа. Посетителите, дошли да гледат постановката, минаваха през централния вход покрай..
Катар обяви, че се оттегля от ролята на посредник в договарянето на примирие в Газа и на сделка за освобождаване на заложници, тъй като не вижда желание от страна на израелците и "Хамас" да преговарят. Катар също така постави под съмнение продължаващото присъствие на политическия офис на "Хамас" в Доха, заяви за Ройтерс служител, информиран по..
Старши съветник на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп заяви пред Би Би Си, че бъдещата администрация ще се съсредоточи върху постигането на мир в Украйна, вместо да даде възможност на страната да си върне територия, окупирана от Русия. Брайън Ланза, стратег на Републиканската партия, каза пред Би Би Си, че администрацията на..
" Директорът на Народния театър е виновният. Някой плаща, за да се извърши тази провокация". Това заяви пред БНР Иван Гранитски , издател и член на..
"Юнакът" – Борисов, има пред себе си два пътя, които му дават кратка власт и отвратителен резултат . "Първият е към ПП и сглобка. Ние излизаме от..
Ударът срещу КТБ беше началото на пленяването на държавата от силите на мрака . Това каза пред БНР Цветан Василев, мажоритарен собственик на фалиралата..