Винаги е много вълнуващо, когато посрещаме на българска сцена оперен певец от световна величина. Това не се случва често. Затова тези срещи се превръщат наистина в големи събития. Наричат Мария Гулегина един от най-добрите вердиеви гласове. Тя наследява Гена Димитрова в ролята на Турандот на сцената на Миланската Скала. Пяла е в Метрополитън, Ковънт Гардън, Виенската и Парижката опера и още, и още. Партнирала си е с най-големите певци като Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Лео Нучи. Работила е с най-големите диригенти като Рикардо Мути, Зубин Мета и Клаудио Абадо. Този сезон – на 16 октомври 2018 г., Мария Гулегина изпълни за първи път в своята кариера партията на Кундри в операта „Парсифал“ от Вагнер на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург под диригентството на маестро Валерий Гергиев. Това, че следващата й изява в тази роля е тук, е важна оценка на българската постановка на акад.Пламен Карталов.
„Когато пристигна поканата, аз както обикновено се поинтересувах кой, какво, каква е постановката. Гледах постановката и казах да. Не съм имала възможност да разгледам София. Всичко, което видях, беше пътя от аерогарата до хотела. Но това е обичайното за мен. Само когато съм пътувала с малкия си син, заради него съм излизала из градовете, за да му показвам музеите. А когато съм сама, се стремя напълно да се потопя в работата си и това е най-важното за мен. И това, че тук имаме възможност да репетираме 10 дни, е нещо изключително за оперните театри днес. Това струва много скъпо на театъра, но дава съвсем друго ниво на подготовката. Аз обожавам моя Марински театър, но понякога ми се искат повече репетиции", заяви Гулегина.
"Всеки певец трябва да пее във всички оперни театри. Софийската опера е театър, в който са пели такива велики гласове и, мога да кажа, те бяха като мои родители - Гена Димитрова и Николай Гяуров. Всеки театър е като храм, поел молитвената атмосфера. Тук съм също и за да почета паметта на моите колеги“ каза Мария Гулегина. Ето какво още сподели за вагнеровата музика, за ролята на Кундри и за българската постановка:
„Вагнер не е нещо лесно. Това даже не е музика, това е философия. За да може човек да постигне Вагнер, трябва да има много добър опит в италианската школа, защото самият композитор е искал неговите опери да се пеят в италиански маниер. Но най-важното е човек да узрее духовно! А също така важно е да се намери режисьор, който да направи постановката според изискванията на Вагнер. В България има такава постановка, което много ме радва и заради което пристигнах тук. Най-важното за артиста е да намери в ролята това, което на него му е интересно да покаже на публиката. Не става въпрос само за някакви звуци и движения, а за емоционално въздействие и разкриване на идеята на композитора. И ако допреди епохата на Вагнер най-важното е бил гласът и красивото пеене, то при него най-важното е висшата духовност. Затова е важно да се познават неговите идеи… 35 години продължава моята певческа кариера и винаги съм отказвала да пея Вагнер. Моята велика колега и приятелка голямата певица Леони Ризанек винаги ми казваше: „Трябва да го пееш!“ Но тогава не знаех немски език. Трябва да разбираш всяка дума, когато пееш Вагнер. 5 месеца работих с моя преподавател в Мюнхен Михаил Щорц. А когато имах по 70-80 спектакъла на година, не бих могла и да мечтая за нещо подобно. Защото ако човек започне да се занимава с Вагнер, трябва напълно да се потопи в тази атмосфера, така както един иконописец. Така че много време ми отне, докато се научих да произнасям тези фонеми правилно. Но това също са дреболии. Това е само началото, а не края на моята работа. Сега изпитвам такъв възторг от това, че пея тази музика, че изживявам тази роля! Това са три различни жени: една дивачка, която отначало нищо не разбира, а после чува разказа на Гурнеманц и това я трансформира в жената, която ще бъде в трето действие. Във второ действие има огромна палитра – от жената, която се стреми да съблазни и унизи Парсифал така, както Далила трябва да отреже косата на Самсон, тя след това трябва да осъзнае, че дори нейното безсмъртие е нещо дребно в сравнение с това какво добро носи Парсифал на хората. Тя трябва да разбере колко по-важно е свещеният граал да бъде в честни ръце, отколкото житейския път на нещастната Кундри. И аз много се радвам, че всичко заложено в операта Парсифал на Вагнер, го има в постановката на Пламен Карталов и е изведено много релефно. И затова аз съм тук“, каза Мария Гулегина.
Тя оставя впечатлението за много задълбочен човек. В същото време има хубаво чувство за хумор. Пътят й не е бил лесен – и житейският, и творческият. Проходила е едва на 2-годишна възраст. Ранното й детство преминава в ортопедични обувки. Може би това е една от причините по-късно да развива голяма благотворителна дейност, свързана с хората с увреждания и в неравностойно положение. Но Мария Гулегина не разкрива повече, защото вярва, че „благотворителността е нещо, за което никога не трябва да се разказва. Едната ръка не трябва да знае какво е направила другата ръка. Правила съм, правя и ще продължавам да правя по възможност“ казва Гулегина.
Поради големия зрителски интерес, "Парсифал" ще бъде представена два пъти на софийската сцена с участието на Гулегина - тази вечер (30 януари) и в петък (1 февруари).Репортажът за гостуването на световноизвестната певица чуйте в звуковия файл.
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до..
Не случайно преговорите за правителство се прекратиха в неделя, след като ДБ са внесли в работната група – преговорния екип, конкретни предложения с..