„Обществото трябва да реши има ли нужда от своите медии. Затова е нужно държавното разбиране, че обществото има нужда от тези медии, че те не са държавни, както обичат да казват, защото получават пари от бюджета“. Това каза днес пред БНР Райна Константинова, председател на Обществения съвет на Радиото.

„В крайна сметка дали хората ще платят косвено или директно – те плащат от джоба си. Трябва да има разбиране… Имаме нужда от обществените медии“, добави тя в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

Според нея никога не е имало една универсална формула затова какво представляват обществените медии.

„Тяхната мисия е оставена, също така, на решението на обществените медии в определени рамки. Обществените медии са една необходимост, която вече 70-80 години доказва, че не само баланса, но и плурализма на мненията, и продуцирането на качествени програми и необходимостта от друга гледна точка“, каза Константинова.

Финансиране на обществени медии чрез такси от аудиторията е добър за цяла Европа, каза в „Неделя 150“ проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет.

„В действащият Закон за радиото и телевизията са предвидени създаване на фонд „Радио и телевизия“ и основен източник за попълване на фонда са таксите от аудиторията. В проведената от БНТ и БНР конференция (в петък) финансирането беше основен въпрос…“, добави тя

Според проф. Огнянова финансирането чрез такси от аудиторията е модел на връзка с аудиторията. „Смята се, че по този начин аудиторията гласува за общественото съдържание, което тя би желала“, каза тя, като обясни, че най-разпространеният алтернативен модел е държавна субсидия.

„Аз мисля, че в цифровото време таксите са все по-малко приложими. Поради технически съображения, свързани с тяхното събиране. Трябва да се търсят други модели на обществено финансиране…Трансферите от бюджета вършат по-добра работа, но там големият риск е зависимостта“, каза проф. Огнянова.

Според Константинова медиите трябва първо – да направят един обществен договор с обществото за своите задължения, на второ място – да се регулират програмите, с които те изпълняват своите задължения, на трето място – да се усъвършенства моделът на тяхното финансиране. „Това са трите условия, които ще стабилизират и ще осигурят независимост на обществените медии“, каза тя.

„Намаляват в Европа процентите, финансирани от лицензионна такса, именно заради множеството плуралистични източници – интернет и т.н. Радиото е на 16 платформи в момента“, коментира Константинова темата за медийното финансиране. Практически е много трудно да се изчисли  - кой, къде, кога, защо“.

„Има работещи примери. Холандия, където от преди 10 години, те минаха на държавна субсидия. Тази държавна субсидия се дава винаги в хоризонт от една година по-дълго, отколкото е мандата на съществуващото правителство, за да не може следващото да бъди изкушено да намалява“, добави тя.

Константинова посочи, че има модели за финансиране, като в Норвегия, където малък електронен аксесоар се купува, с решение на парламента, за подпомагане на обществените медии.

Защита на личните данни не бива да е за сметка на свободата на изразяване

„Не бива да се допуска едно право да се поставя по-високо от друго. Не бива да се допуска защитата на личните данни да бъде за сметка на свободата на изразяване“, каза  проф. Нели Огнянова по повод одобрените тази седмица поправки в Закона за защита на личните данни, касаещи работата на журналистите.

„Измененията в Закона за защита на личните данни засягат свободата на изразяване, засягат медиите. Този Закон е посветен на едно комуникационно право, защитата на личната сфера, на личните данни. Но трябва да се знае, че комуникационните права действат в строги баланси, така че свободата на изразяване и защитата на личната сфера, трябва да бъдат балансирани“, каза Нели Огнянова.

„Докато не сме видели още прилагането на закона, опасенията са реални. Едва практиката ще покаже дали регулаторът (Комисията за защита на личните данни) работи за нужния баланс между свободата на изразяване и защитата на личните данни. Така, както е текстът, още гаранциите не са достатъчни, остава да чакаме прилагането“, каза тя.

Интервютата може да чуете в звуковия файл.