Константин Самофалов: ЕС си затваря очите за авторитарното управление на Вучич

На фона на продължаващи протести в Сърбия срещу авторитарното управление на президента Александър Вучич, ЕС си затваря очите за всичко, което става в тази страна. Това каза пред БНР говорителят на опозиционната сръбска Социалдемократическа партия Константин Самофалов.

„Вучич, разбира се, с голямо задоволство копира автократичните методи на Виктор Орбан. Общо взето повечето балкански лидери управляват по подобен начин. Подкрепят се един друг и затова демокрацията в този регион е поставена на сериозно изпитание. Но при Вучич има и допълнителен компонент - насилието срещу политическите му опоненти“, посочи Самофалов в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Той не смята, че „стратегическите отношения“ на Сърбия с Русия пречат на стремежа на Белград да се присъедини към Европейския съюз.

„Не виждам проблем за Сърбия да иска възможно най-добри отношения с Русия и в същото време да се стреми към членство в Европейския съюз. Впрочем ние сме единствената държава в Югоизточна Европа с такива отношения. Вярвам, че и България в значителна степен е пример за добро сътрудничество с Русия, а в същото време е членка на Евросъюза“, каза Самофалов. И добави:

„Проблемът че, че политиката на Вучич, така както се води, няма да доведе до напредък в отношенията с Русия, нито до членство в ЕС. Тя руши дългосрочните отношения с Русия и, така водена, няма да доведе до членство в Европейския съюз“.

- Вие сте от младото поколение, което през 2000 година успя да свали Слободан Милошевич от власт. Реално ли е да се сравнява Вучич с него?

- Със сигурност има определени прилики. Аз обичам да казвам, че Вучич е един от най-добрите ученици на Милошевич. Беше му министър на информацията и днес също, откакто е президент на Сърбия, прилага гьобелсовите методи за пропаганда при  управлението на сръбското общество. У Вучич се забелязват особеностите на авторитарен лидер.

- По всичко изглежда, че евентуални предсрочни избори не биха довели до промяна на статуквото. Виждате ли потенциал в движението "1 от 5 милиона" да промени нещо в Сърбия?

- Настоящата ситуация в Сърбия е последица от всичко, което се случи след 2012 година, когато Сръбската прогресивна партия взе властта. Повечето, да не кажа всички медии са цензурирани и под огромен натиск. Всички телевизии с национално покритие са под контрола на властта. Близки на Вучич хора купуват медии и така той получава и пряка собственост над тях.

Всички парични потоци са в негови ръце. Опозиционните политически партии по отношение на финансирането са доведени буквално до оцеляване. Така че при такива условия трудно може да се говори за възможност нещо да се промени на евентуални избори. А те при всички положения няма да са честни - защото кражбите, манипулациите и натискът са нещо обичайно след 2012 година.

Сръбската прогресивна партия има 700 хиляди членове. Това е 10 процента от цялото население на Сърбия. И е повече отколкото комунистическата партия на Югославия е имала в Сърбия при еднопартийната система. Аз бих се осмелил да кажа, че повечето от тези хора не членуват в тази партия по убеждение. Заплашват ги, че ще загубят работните си места. Че членовете на семействата им ще останат без работа. А онези, които говорят против властта, търпят сериозни последици. 

Само преди 2 седмици на журналист от едно локално интернет издание в една от общините около Белград, който беше писал за злоупотреби на местната власт, която се държи от Сръбската прогресивна партия, беше запалена къщата. А нападателите стреляха срещу къщата, за да не може този журналист и съпругата му да не могат да излязат от горящата сграда. Това е ситуацията, в която се намираме днес.

Затова опозицията настоява за напълно различни медийни условия. Както и справедливи условия за провеждането на изборите. Това са само основните ни искания. И ако нищо не се промени, тогава ще бойкотираме този вот, защото не би имало никакъв смисъл от него.

- Вучич упорито хвърля вината върху бившите управляващи за икономическите проблеми на Сърбия и не на последно място за загубата на Косово. Как да се чуе някакво различно рационално мнение?

Не може да се чуе, защото методът на Вучич е, докато обвинява предходната власт за определени неща, лично той ги върши. Нека припомня, че Вучич и Томислав Николич през 2012-а, когато громяха Борис Тадич, обещаваха да отменят всичко, за което дотогава се преговаряше за Косово.

- А не го направиха...

- Подписаха вместо това Брюкселското споразумение, което доведе до загуба на всичко, което Сърбия не беше загубила в Косово дори по време на войната през 1999 година. Това е всъщност. А Борис Тадич имаше план от 4 точки, който предвиждаше специален статут за Северно Косово, запазване на институциите на сърбите там, гаранции за сигурността на сърбите южно от Ибър, защита на имотите им и специален статут за сръбските църкви и манастири.

За да оправдае действията си, Вучич няма как да не хвърли вината върху предшественика си. А истината е, че през 2012-а Вучич обеща на международните си събеседници да им предаде Косово. И днес идва време за плащане на дълговете и Сърбия е заложник на неговата сервилна политика.

Каква е позицията ви за идеята за размяна на територии?

- Не сме чули предложение за решаване на косовския проблем. То се крие от обществеността. Чуваме различни идеи, но неофициално - основно ги гледаме в таблоидите и телевизиите на режима. Логично би било предложението за Косово да се представи пред парламента, той да го одобри, да бъде избран екип за преговори и да се работи публично, без задкулисни действия. Сега обсъждаме неща, за които не знаем дали са реални.

Не смятаме, че решението е замразен конфликт, тъй като Сърбия няма демографски и икономически потенциал дългосрочно да издържи на замразен конфликт. Но не приемаме и позицията на част от интелектуалния елит, че Сърбия трябва напълно да се откаже от Косово.

Мисля, че нещата не вървят в добра посока и че сме жертви на сервилността на този режим. Той работи изключително за запазването на властта си, без да се съобразява със сръбските интереси на Косово, нито с гражданите на Сърбия.

- Тази седмица се навърши една година от убийството на Оливер Иванович в Косовска Митровица. Има ли според вас шанс то да бъде разкрито докато Вучич е на власт?

- Сърбия е дълбоко криминализирано общество. Не искам сега да обвинявам или да осъждам никого, но не очаквам прекалено много от система, в която големи престъпници се защитават от държавата и в която всеки ден се случват мафиотски убийства, сякаш живеем в Колумбия на Ескобар. Белград днес е един от най-небезопасните градове в Европа. Едва ли не всеки ден се стреля и има разчистване на сметки между мафиоти с огнестрелно оръжие посред бял ден. Това неизбежно напомня за 90-те години.

Спомнете си, че Оливер Иванович беше сатанизиран директно от представители на властта на Сърбия в медиите на режима преди местните избори в Косовска Митровица, на които се беше кандидатирал за кмет. Тогава член на правителството - директорът на Канцеларията за Косово Марко Джурич, говореше, че който гласува за Иванович, гласува против сръбските интереси. От такива хора не очаквам нищо и не бих се учудил докато те са на власт ние да не научим нищо. Нито едно мафиотско убийство не е разкрито, а какво остава за политическо убийство, какъвто беше случаят с Оливер Иванович.

- Твърде сервилно бе посрещнат Владимир Путин в Белград - поне така изглеждаше отстрани. Доколко емоционална и доколко рационална е връзката между Сърбия и Русия?

- Аз съм малко субективен, баща ми е руснак. Свързан с тази страна много повече от русофилите, които обикновено ги има сред славянските народи. Винаги ми е приятно да видя визита на държавния глава на Русия в Сърбия. За нас това винаги е важно събитие. Не разбирам критиците на подобряване на сръбско руските отношения.

Но проблемът в конкретния случай с посещението на президента Путин е, че става дума за инфантилен опит на Вучич да злоупотреби с визитата - да я употреби за своя пропаганда. Той фактически организира партийна сбирка, която да послужи за вдигане на рейтинга му - контрамитинг ден след протестния марш на опозицията по повод първата годишнина от убийството на Оливер Иванович.