Преди точно половин век великата Рената Тебалди е изнудила тогавашния директор на Метрополитън опера, казвайки му, че ще пее на тази сцена единствено и само в „Адриана Лекуврьор“! Научихме го от сегашния генерален мениджър Питър Гелб в разговор с режисьора Дейвид МакВикар по време на прякото излъчване от Ню Йорк. Ставаше дума за това, че заглавието е по-рядко представяно, а всяка голяма оперна дива мечтае да влезе в ролята на френската актриса от началото на XVIII век, чиято трагична история вдъхновява литературни, театрални и музикални творби.
Най-популярната опера на Франческо Чилеа се появява в афиша на нюйоркската трупа сега, 50 години по-късно, с нова версия, която вече са гледали в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 2010 г. В копродукцията участват още големите театри в Барселона, Виена, Париж и Сан Франциско. Сър Дейвид МакВикар, за когото това е девето заглавие в Мет, търси интересни гледни точки и заедно със сценографа Чарлс Едуардс създават до голяма степен „театър в театъра“, като в три от четирите действия ние, публиката, сме ту в гримьорните, ту зад кулисите, ту пред или зад сцената на Комеди Франсез. А в трето действие всички герои всъщност са публика. Тези промени на декора, заедно с пищните костюми от епохата с автор Бригите Райфенстул и сравнително кратките сцени, арии и ансамбли, създадени от композитора Франческо Чилеа, правят спектакъла много динамичен, цветен и увличащ, при това с усещането за класически прочит – нещо все по-рядко срещано.
Започнах с името на примадоната Рената Тебалди, защото ако има нещо най-важно в една постановка на операта „Адриана Лекуврьор“, това е изборът на изпълнителката на главната роля. Такива през годините са били и Монсерат Кабайе, и Мирела Френи, и Рената Ското. Сега Метрополитън опера отново може да си позволи да покани „примадоната на примадоните“ в наше време – Анна Нетребко. Самата тя призна, че партията е изключително разтърсваща за нея и дори интервюто с примата не беше, по традиция, в антракта, а преди началото на спектакъла. Разбрах много добре какво има предвид Дейвид Карлин от портала Bachtrack, пишейки, че „гласът на Анна Нетребко е толкова дълбок и богат, а и така успява да поддържа чистота във високите тонове, че да се слуша как пее е тръпка във всеки един момент“. Ролята на Лекуврьор е взискателна към водещия сопран, на моменти почти с мецосопранови характеристики. Едновременно с това изпълнителката постоянно преминава през различни състояния – тя е обожаваната актриса, влюбената, несигурна и ревнива жена, отмъстителна, но само чрез изкуството си. Въпреки два кратки епизода – едно моментно скъсване на тон в арията на Адриана от първо действие и на финала, когато косата на Нетребко се заплете в дрехата на един от сценичните й партньори, опитът и пълното отдаване на образа не позволиха това да се превърне в пречка за цялостния спектакъл.
Анна Нетребко обаче далеч не беше самотна звезда в „Адриана Лекуврьор“ на Мет. Силно присъствие имаха и нейните колеги – тенорът Пьотр Бечала, мецосопранът Анита Рачвелишвили и баритонът Амброджо Маестри. Бечала се пошегува в интервюто с водещия Матю Поленцани, че ролята на Маурицио, граф на Саксония, му е особено близка, защото героят се явява наследник на полския престол. Но полският тенор стои особено добре в този образ заради вродената си аристократичност и елегантност – виждали сме това и в други негови превъплъщения – а Маурицио е повърхностен флиртаджия и жаден за подвизи воин, за когото любовта е естествена добавка към приключенския живот. Пьотр Бечала пресъздава това с лекота.
В другата крайност е принцеса ди Буйон – себична, страстна и отмъстителна жена, която подчинява всички на собствените си желания. Анита Рачвелишвили я нарече „чистото зло“ и така я пресъздаде – дълбокият глас и стоманеният поглед бяха най-силните й оръжия. Наистина изключителна певица! На моменти тя беше приковаваща зрителя, а „химията“ с Анна Нетребко беше осезаема. Всъщност и Рачвелишвили, и Бечала споделиха в интервютата си, че да са на една сцена с руската дива е предизвикателство и винаги води до някакво ново развитие – работили са много пъти заедно и се познават добре, затова могат да се възползват и допълват. Попадение към звездното трио беше и присъствието на Амброджо Маестри в ролята на Мишоне – театралният режисьор, влюбен в Адриана и готов на всичко за нея. Като цяло, както вече сме свикнали, съставът, избран за второстепенните роли, беше силен и добре допълващ действието – интересното в операта на Чилеа е, че на места са търсени по-комични елементи и тогава ансамблите напомнят за Росини и белкантовите майстори.
Като цяло творбата, чиято премиера е през 1902 г., като че ли е не толкова веристична, колкото на границата между стиловете и като поклон към миналото на операта. Музиката на Чилеа носи красива елегантност и на моменти звучи по-камерно. Диригентът Джанандреа Нозеда – опитен в оперния репертоар и с усет към детайла, отбеляза, че няма по-добър инструмент от Оркестъра на Метрополитън опера, който като ниво е като всеки друг първокласен симфоничен оркестър, но гъвкавостта му на оперен състав е несравнима и удивителна. А сега в него има много оркестранти, за които „Адриана Лекуврьор“ е непозната партитура, затова са я изградили от основата до детайлите заедно за тази нова постановка на театъра.
Успехът й беше предпоставен, но и потвърден по време на спектакъла, с многократни прекъсвания на сцените с бурни аплодисменти от публиката в Метрополитън опера, която изпрати артистите с възторжени възгласи.
От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..
На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..
19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото. Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..
Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни. Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..
В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София. С Максима ни среща Виктория Петрова. Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..
Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..
Това е идеалното центристко правителство, за което Бойко Борисов трябва да бъде поздравен. Много голямо събитие става в страната. Така..
"Оставаме в готовност - код жълто, условно ." Това каза пред БНР Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ),..
"Знаците сочат натам, че той е и прежален, и похарчен . Може би се е превърнал в прекалено непоносим дори за онези, които досега поощряваха..