Защо пасторите от протестантските църкви успяват в ромските гета, а държавата не

„В едно нестабилно посткомунистическо общество и най-малкият инцидент може да се превърне в голям. Има много напрежения в нашето общество. Един латентно съществуващ конфликт винаги може да прерасне в нещо голямо“. Това коментира пред БНР доц. д-р Марио Маринов от катедра Социология на Философския факултет на ЮЗУ, изследовател на новите религиозни движения у нас, по повод нарастващото етническо напрежение в последните дни, което във времето назад има периодична повторяемост по един или друг повод.

Защо пасторите от протестантските църкви успяват в ромските гета, в интеграцията на малцинствата, а държавата е не толкова успешна в този процес. По оценки на пастори, ромите у нас съставляват 60% от над 130 000 протестантска общност в страната.

„В българското протестантство има обособена група църкви – петдесетните, които са най-активни сред ромското население, и в началото на 90-те успяха да привлекат една голяма част от българските роми. Тези църкви са представители на едно доста консервативно течение в протестантството, което изключително много набляга на семейните отношения, на моногамното семейство“, каза доц. Маринов в предаването „Хоризонт за вас".

По думите на доц. Маринов, петдесетничеството е интересно явление на световната карта и то е успешно сред всякакви маргинализирани и малцинствени общности.

„В началото и средата на 90-те беше бумът на присъединяване на ромски общности към тези църкви. От тогава има случаи на села в някои области, в които в следствие на прехода към пазарна икономика се е стигало до 100% безработица и когато идва една такава петдесятна цъква, тя се превръща в единствения работодател в това село – един става пастор, друг става помощник пастор, трети става хигиенист, тоест, всеки намира някаква работа в църквата. И някак си по необходимост цялото село стават протестанти“.

Интервюто с доц. д-р Марио Маринов можете да чуете в звуковия файл.