Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Травиата” от киносезона на Метрополитън

В Метрополитън опера започна нова ера – ерата на новия музикален директор Яник Незе-Сеген, който се прочу като диригент на Филаделфийския оркестър и на оркестър Метрополитен в Монреал, а преди това на Ротердамската филхармония. 43-годишният канадец обещава много нови посоки на развитие, а директорът на Мет Питър Гелб ги потвърждава и изглежда видимо доволен.

За начало Незе-Сеген избра чистата оперна класика – шедьовъра на Джузепе Верди „Травиата”, при това в подчертано класически прочит – така, както вероятно го е искал самият композитор по времето, когато да показваш съвременни герои на сцената е било доста смел и неодобряван подход. Режисьорът Майкъл Майер имаше да „запълва големи обувки”, защото преди него постановката на Вили Декер – макар и много авангардна и минималистична като изразни средства, беше и много популярна, защото идваше от Залцбургския фестивал 2005, където Анна Нетребко и Роландо Виясон получиха буквално статут на оперни легенди. Но, както казва Майер, махалото се залюлява и ако е имало една модернистична постановка, тази, която трябва да я замести, е редно да бъде класическа, за да е интересно на публиката.

Новата „Травиата” на Мет ни връща към XIX век – замислена е пълноцветно и с доза театрална прелест. Декорите не се променят – нещо, което не виждаме често в оперна постановка, но авторите на концепцията го залагат така, че чрез промени в осветлението и цветовете публиката да има усещането за смяната на сезоните. Интересно и доста неочаквано е и началото – завесата се вдига и зрителят попада директно на финалната сцена в операта, с Виолета на нейния смъртен одър, заобиколена от тези, които я обичат, застинали в покой. Вали сняг, а героинята сякаш вече е в рая. И така всичко, което се случва впоследствие, всъщност са нейните спомени. Но смъртта стои неизменно в центъра на действието и не ни позволява да я забравим – леглото е винаги там, в средата на сцената. До края. Притегателна сила на новата постановка са и солистите – интересна комбинация от очаквано и неочаквано.

Германският сопран Диана Дамрау е не само изключителна певица, но и въздействаща актриса. Яник Незе-Сеген я нарича “Мерил Стрийп на оперната сцена”. Заедно диригент и солистка бяха изработили всеки детайл, в който музикалният текст може да подсили психологическия портрет на Виолета. И всичко това видяхме благодарение на специален кратък документален филм в антракта. Изключително въздействаща беше Дамрау и както критици бяха отбелязали, че нашата Соня Йончева не се бои да показва слабостта на болната Виолета дори в пеенето си – същото важи и за германката, която дори прекъсваше на моменти арията си в трето действие с кашлица и стенания – тогава, когато вече е ясно, че героинята е много болна и не й остава много. Неочакваното, което споменах, беше появата на големия белкантов тенор Хуан Диего Флорес в ролята на Алфред – завръщане в Метрополитън опера след кратко отсъствие, но дебют в тази точно роля. В негово лице Алфред е не само млад и емоционален, но и с бляскав глас – самият Флорес призна в интервюто с водещата Анита Рачвелишвили, че не му е трудно, защото приема “Травиата” като белкантова опера. Така и звучи. И не на последно място – хаваецът Куин Келси като Жорж Жермон. Покоряващ дълбок баритон, достолепно сценично присъствие и макар че е по-млад от очакваното, Келси изгражда образа на отчаян баща, готов на всичко и взискателен в началото, а после дълбоко разкаян за това. Към неговото присъствие беше добавен един нестандартен детайл – дъщерята, за която той разказва на Виолета във второ действие, която обикновено е просто портрет, който Жермон носи със себе си, всъщност беше до него в стаята. После, в трето действие, когато Виолета е сама и бълнува, момичето се явява в булчинска рокля с дълъг воал, за да напомни защо се е жертвала младата жена, но едновременно с това и като неизбежно олицетворение на смъртта. Имаше силно психологическо въздействие.

Вълнуващо преживяване за публиката беше тази “Травиата” и публиката я възнагради с много аплодисменти, дори и по средата на някои силни сцени и особено след финалните акорди. Почти 10 минути продължиха аплаузите, а на сцената, освен всички участници – прекрасния хор на Доналд Палумбо, доста ексцентричния балет и солистите, Яник Незе-Сеген извика и целия блестящ оркестър на Метрополитън опера. И така започва една нова страница в историята на театъра, натоварена с огромни очаквания.

Поради големия зрителски интерес, спектакълът ще бъде излъчен повторно на запис на 20 февруари в Синема Сити.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Силен старт на Международния кларинетен конкурс "Сава Димитров" 2025

От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..

публикувано на 15.01.25 в 16:52
Мартина Табакова и Албена Врачанска

Радиооркестърът представя световната премиера на нов български клавирен концерт

На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..

публикувано на 15.01.25 в 15:56

Влиянието на ИИ във фокуса на Венецианското биенале по архитектура 2025

19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото.  Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..

публикувано на 13.01.25 в 18:34
Росица Кавалджиева, Ирена Гъделева, Красимира Йорданова и Татяна Иванова

"Алегро виваче" на 35!

Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..

публикувано на 13.01.25 в 14:57

Станислав Тунов преподава народни танци на над 100 любители на българския фолклор

Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни.  Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..

публикувано на 12.01.25 в 07:01
Максма - музикант

Максма покорява света с музиката си

В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София.  С Максима ни среща Виктория Петрова.  Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..

публикувано на 12.01.25 в 06:12

Родовата хроника на Иванка Цветкова

Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..

публикувано на 12.01.25 в 04:51