Николай Терзийски: Колкото повече чете един човек, толкова по-труден е за манипулиране

“Ако говорим лично за мен, за мен е една хубава година, защото съм здрав, семейството ми е здраво, близките ми хора са здрави“, каза Терзийски по повод своята равносметка за изминалата 2018 г. пред БНР и допълни – “по-общо погледнато ми се иска да кажа нещо за четенето, защото ние сега с развитието на електронните медии и социалните мрежи, все ми се е струвало, че по-малко ще започнат да четат младите хора, обаче виждам някакъв ренесанс на четенето“.

“Виждам, че младите хора все повече посягат и искат да прочетат книга, да се похвалят, че са я прочели, да я обсъдят с други хора, които четат“, каза той в интервю за предаването “Хоризонт за вас“ и добави:

“И така ще тръгнем напред, защото колкото повече чете един човек, толкова по-труден е за манипулиране, литературата ни кара да виждаме малко по-отвисоко, малко по-глобално“. Авторът разказа как е решил да започне да пише:

“Аз не съм решавал да започна да пиша, то просто се случи. Една вечер се случи“. “Усетих, че искам тази идея да я споделя с повече хора“. “Просто трябва да го излееш по начина, по който го усещаш и то ще си намери читателите“, каза още той.

“Работя от известно време по нов роман, който пак ще бъде много страници най-вероятно“, сподели автора за бъдещите си творчески планове.

В предаването Терзийски се включи и с коментар към темата “мрънкащи“ ли са българите:

“Аз това, което виждам ние си го имаме това мрънкането, то си е, може би, заложено в нашата психология, но това, което виждам и е хубаво, не само през изминалата година, а и напоследък – все повече започваме да се осъзнаваме като общност“.

“Мога да дам пример с моя квартал в София, където живеят повече млади хора, наскоро дошли и така, новософиянци, както ги наричат. Прави ми впечатление осъзнаването на тези хора, които сме, че което е добро за един, това е добро за всички“, каза още по темата той и продължи - “Именно това е нещото, което според мен се случва, но много бавно. Не знам дали ни трябва доста поколения и така съзнанието ни да стигне до този момент, в който да си кажем – ние сме заедно, сме по-силни, отколкото един по един“.

“Аз го виждам по-скоро в младите хора, който го усещат. И в социалните мрежи те са по-скоро, мрънкането там и хейтът е на пиадестал издигнат, но от друга страна там малко повече осъзнаваме, че сме силни“.