Серги Гьошев: Децата учат от бабите и дядовците, докато родителите връзват бохчата на живота

През 39 преживявания и близо 40 илюстрации на Паро Фереджанов, под формата на разказ-притча книгата засяга темата за възпитанието на децата и на какво можем да ги научим. Там можем да прочетем, че думата щастие има "много голям покрив", а радостта е още непораснало щастие. Разказът е диалог между дядо и неговата внучка, защото "в дядото има малко повече натрупване и той е всеотдайният човек, родителите имат други задачи – да връзват двата края на бохчата на живота". 

Гьошев има 30 години журналистически опит. 17 години е бил водещ на предаването „По-близо до небето“ по програма „Христо Ботев“. Автор е на пиеси за деца, поставяни в държавните куклени театри в Добрич, Плевен и Габрово.

Често човек си остава само тленно тяло, защото в детството му не е имало кой да го изпълни с дух 

Заглавието на книгата е метафора, пояснява Серги Гьошев. „Твоите длани могат да са островът. Градината може да е островът. Апартаментът може да е островът. Всичко е остров“, смята авторът. Според него всеки един любящ възпитател се намира в ситуацията на сътворението на първите хора от Бог, защото „пред него има едно парче плът и той трябва да му вдъхне душа – от своята.“

"Раждането на едно дете е биологичен акт – ражда се тленна плът. Често пъти човек си остава точно това – едно тленно тяло, едва се отмества, той си остава на земята, въобще не може да се отлепи. Колкото е да го повдигаш, това е положението и причината е една единствена – не е имало човек до този човек в неговото детство (много са важни първите десет години), не е имало човек, който да моделира, да намотае, да изпълни тая плът с дух, съзнание, полезни навици, добродетели, с чувство за добротворност и полезност. Не е имало такъв човек“, допълва Гьошев.

"Не си самичка в този живот, ситнежо малък. И да не ги познаваш, в теб живеят много близки хора, дремуцат си, ала щом ти потрябват на бързо ще се разсънят. Ще се опитаме да ги повикаме навреме, защото ако много дълго спят, ще си умрат съвсем, както са изтлели телата им, но още докато растеш, ще свършим тази важна работа, а не като вържеш кост, както казваше дядо ми, а сега, сегичка, когато си глинено-пластелинена и вярваш на тези, които ти правят закуската", е написано в книгата. "Ама ако ти нищо не правиш, а си кусаш и си търчиш само към лесното, Божията щедрост ще залинее в тебе и ще стане така, че хем си имала нещо, хем си го загубила преди да го опознаеш и оползотвориш. Господ много обича тези, които правят видимо дареното от него и се радва, щом и на тебе ти е радостно и доволно, че си успяла в нещо. В нашия род имаме опит в напипването на даденото ни от Бога. Начинът е един - работа, действия докато сам разбереш в какво те бива. Стане ли ти хубаво, че точно по този начин си намерил себе си и усетиш залъка си като заслужено сладък, значи предишните са попривършили работата си с теб", допълва Гьошев в посланията си. Защото е убеден, че "Господ дава на всекиго сили, таланти, да има движение на духа и на ръцете – той винаги трябва нещо да създава и във всичко да носи себе си".

Откакто свят светува доброто е норма, а злото - плевел

Всеки трябва да има семеен, домашен остров, на който задължително с любов на детето да му се казва, че пътят е един – правият път, убеден е Серги Гьошев. „Защото нито едно общество, откакто свят светува, не взема за мяра и градиво в своето съществуване злото. Доброто е нормата, злото е плевелът. Затова трябва още от малко човекът около детето да го научи, той самият да го предпазва от тези плевели, да го научи него да ги вади из корен.“

„Детето е кълбо от защо-та. То върви и пита. И ти имаш ли нещо да отмотаеш, за да му намотаеш? Това е всъщност големият въпрос“, подчертава Серги Гьошев. Според него няма маловажен въпрос или въпрос, който да е съобразен с възрастта на детето.

Човек трябва да обновява земята на душата си, както напролет предците ни са обновявали земята с надежда, казва още журналистът. "Разказва се една случка за една баба, която знаела как да повика, да стопли земята, да повика слънцето. Това го правила на всеки първи март - взимала момченцето, благославяла го, отивали на нивата, заравяли живите въглени в земята и тя казвала: "Сега Господ ще ни помогне да се родят царевица, да се родят хубави дървета, плодове да има и т.н. Детето гледало бабата, защото е било в ляпавицата, в калта са заривали тези въглени - те са шумяли, те са съскали, те са угасвали много бързо, как така ще стопли земята? Детето казало: "Ей, каква баба имам. Тя знае, тя може да стопли земята и да повика слънцето". И чак след години това дете разбирало, че не става въпрос за земята, тая, която ражда картофите, царевицата и плодовете, а за земята на душата."

Само здраво стъпилият на земята може да се издигне към небето

"Дядото се опитва да въведе детето в невидимия свят, в света на Бог и на светците и му разказва в достъпен вариант. Но му казва, че Бог е бил и човек, и винаги Бог, че светците са били хора, но които по-бързо, изпреварили са другите в приближаването си до небето. Те са по близо до небето, те са хората от небесната земя", разкрива още от сюжетите в книгата си Серги Гьошев. По думите му, човек трябва да се стреми да се издига към небето и да бъде по-близо до Бога и до духовното:

"Цял живот на човека не стига, за да се подготви с добродетели, с нетленни стоки, както казват в Евангелието, за да се издигне по-близо до Бога. Цял живот не стига и до сетния ден ще бъде така."

Не може човек да иска да се издигне към небето и да не е стъпил здраво на земята, отбелязва Гьошев. „Защото ние сме тук изпратени, тук да се утвърждаваме, тук да растем в добродетели, в душата си и тогава няма никакъв проблем да се издигнеш нагоре. Ти нямаш крила, макар да се раждаш крилат.“