Рождественско обръщение на българския патриарх Неофит

В нощта на очакването отново сме заедно, за да посрещнем в сърцата си раждащия се според Божието обещание Богомладенец и да възпеем величието на Божията любов. В тази свята и спасителна нощ отново устремяваме мислите си към смирения Витлеем, където крайградската пещера стана първи земен дом, а пастирите и техните безсловесни – първото обкръжение на идващия в света Богочовек. Запътваме се и ние към мястото, където звездата бе упътила и мъдреците, а ангелското войнство възгласяше от небесата:

„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“.

А всичко това стана така, защото такава бе Божията свята воля и защото трябваше да се изпълни всяка дума на Божественото Писание, в което Христовото раждане е било описано до най-малката подробност от боговдъхновените пророци на Ветхия Завет.

С идването на Христа Спасителя обаче древното отмина и човечеството влезе в нова епоха и в Нов Завет със Своя Творец. Изпълни се обещанието, дадено на праотците, и се откри великата тайна на благочестието – „Бог се яви в плът“. Прие човешката природа, за да я излекува от тлението и смъртта, и живя сред нас, за да ни даде живот – живот „в изобилие“. За да ни освободи от властта на греха и да възстанови нашето богосинóвство, като отвори отново за всеки от нас дверите на Божието Царство.

За всичко това си спомняме всяка година в нощта на Рождеството и като се прекланяме пред дивното божествено смирение, разтваряме сърцата си, за да посрещнем в тях божествения Младенец. Да сторим място за Този, Който идва сред нас, за да ни обнови чрез Завета на любовта и да ни покаже пътя към истината и живота, защото така свидетелства и Сам Той за Себе Си: „Аз съм пътят и истината и животът“, и ни приканва да видим Него в образа на всеки наш ближен, и особено на онези сред нас, които са страдащи и угнетени, лишени от дом и препитание, от нежна грижа и човешко внимание. За тях Той ни призовава да отворим сърцата си в тази нощ и в дейна изява на нашето християнско звание да покажем, че сме истински Господни ученици като сторим всичко, което е по силите ни, така че в дните на Рождеството и във всички наши дни да не остане нито един, който да е в лишение и самота, обезверен и обезнадежден.

Днес, когато светът продължава да живее в невиждана криза на духовността и човечността, а семейството е подложено на тежки изпитания, ние повече от всякога имаме нужда да се обърнем с цялото си сърце и целия си разум към идващия при нас Спасител, за да намерим при Него утеха в безнадеждността, лек за обезверяването си и тих пристан сред бурите на житейското море. „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“, казваше Той на учениците Си. Същото Той говори и днес в сърцето на всеки от нас и ни призовава към даруваното от Него спасение.

Мирът и благодатта на раждащия се Богомладенец, да бъдат с всички вас!

Честит празник!