Бойко Ламбовски: Много от преводните книги са по-слаби от българските

Емоциите на изминаващата 2018 година са такива, каквито са били през цялото хилядолетна история на човечеството - в границите между надеждата и разочарованието. Това каза пред БНР поетът и журналист Бойко Ламбовски.

„Годината задълбочи пропастта между хората, които много се безпокоят за утрешния си ден и тези малцина, които живеят безгрижно и нямат поводи за притеснение. Явления, както в Европа така и в света, на масово разочарование не липсват. Нямам предвид само военните конфликти и тероризма, а и такива неща като протестите, които са плод на една обезверена част от човечеството - например жълтите жилетки“.

Противопоставянето и поляризацията на един пренаселен свят пълен с оръжия може да доведе до „нещо много опасно“, предупреди Ламбовски в предаването „12+3“. Както един, който притежава оръжие, може да си посегне в мигове на криза, така и в добре въоръжена страна може да дойде рисково управление, което да предприеме „необмислени и застрашаващи сигурността на целия свят действия“.

„Този безсмислен акт на въоръжаване, погледнато от космоса, са огромни средства, които се хвърлят за помпане на агресивни мускули и непродуктивно харчене на пари. Но, това нещо продължава, което показва, че човечеството все още не е достатъчно мъдро, не е узряло за качване на едно по-високо цивилизационно равнище“.

Ламбовски сподели, че е бил впечатлен от мисъл на неназован автор, че „обратното на любовта не е омразата, а властта“.

„Нека допуснем, че хората, които упражняват лоша власт над близките си,  а и над народите си, когато се начало, на тях им липсва любов и те по този начин отреагират някакъв дефицит в себе си. Изключително мъдра мисъл!“.

За България годината все пак е била мирна, оптимист е поетът. Все още в страната обаче съществува взаимното недоверие и склонността към злоупотреба с власт и с ресурси на всички нива. В българската литература пък са се появили хубави книги

„Мога да кажа само, че по-малко трябва да се занимаваме с мерене на постиженията - кой е се качил едно стъпалце по-високо в майсторлъка и кой по-ниско, колкото да обръщаме внимание и да отдаваме уважение на факта, че чрез тази словесна рефлексия, каквото е всъщност литературата, един зрял народ по-добре се познава. Когато чете собствените си писатели, човек разбира на какво равнище е, какво се случва, защото това е един чужд поглед. Искам да отправя един съвет към българите -  четете повече български писатели. Малко страдаме от нихилизъм, че всичко, което се превежда, е качествено, а всичко, което е произведено тук, не е кой знае какво. Не е вярно това! Много от преводните книги са по-слаби от това, което пишат българските писатели!“.

Ламбовски е притеснен, че вижда сред българските ученици „една висока степен на ниска грамотност“ и нисък речников запас.

„Страх ме е просто и за езика, и за бъдещето“.

Човек не става грамотен от това, че много внимава в час. Човек става грамотен от това, че чете интересни неща, хубави книжки. Така научава и правописа, научава да познава и себе си. Четете повече, ученици, защото обричате себе си на някакъв примитивизъм. Не неграмотността е най-големият бич, а това, че ти не можеш да погледнеш на себе си отстрани, да видиш къде си, да вземеш нещо за себе си. Човек като не чете, той дори себе си не може да разбере добре - кой съм, защо съм тук, какво искам. Всичко това може да се намери в книгите.