Да, това е името на предаването ни, а не нова филмова награда. Да, звучи като такава, но само защото поводът да посветим цялото си „Време и половина“ на актьора Александър Алексиев е наградата, която съвсем скоро той спечели от тазгодишното 36-о издание на фестивала „Златна роза“ – тази за най-добра мъжка роля за образа на Гичо във филма „Възвишение“ на режисьора Виктор Божинов. Всъщност при получаването на приза Алек сподели наградата си със Стоян Дойчев – актьорът, изиграл Асенчо във филма. Причината, както героят в рубриката ни „Младите в изкуството“ се изрази, е, че няма Гичо без Асенчо и Асенчо без Гичо.
Е, ние днес се спираме на Гичо. Или по-скоро на личността, която стои зад образа на героя. Навярно започвате вече да свързвате тази личност с всичките ѝ роли – с тази на доктора с необикновена история от сериала „Откраднат живот“, с ролята на монаха от „Воевода“, с образите във филмите „Пеещите обувки“ и „Радиограмофон“ и, разбира се, с Гичо от „Възвишение“. Като прибавим и световните продукции, в които е участвал гостът ни днес, немалкото роли в Лондонския театър и новото превъплъщение в онлайн сериала „При щангистите“ може и да си изградите мнение за личността на Алек Алексиев. Да, но не точно. Той е всичко това, но и още много други неща.
Затова, ако искате да разберете каква е разликата между това да се снимаш в сериал и това да се снимаш във филм, или пък как един филм, постановка или друг вид изкуство може да спаси живот, чуйте разговора ни с Александър Алексиев.
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..