Над 150 участници от пет държави участват във фестивала "Средновековен Търновград"

В крепостта „Царевец“ във Велико Търново над 150 участници от пет държави чрез исторически реконструкции представят и днес бита, кухнята, занаятите, изкуствата и войнските умения през средните векове в България, Византия и Европа. Фестивалът „Средновековен Търновград“ тази година е посветен на 820-годишнината от възкачването на престола на цар Иван Асен Втори.

Около царския дворец в крепостта „Царевец“ времето отново се върна в епохата на династията на Асеневци. Международният фестивал „Средновековен Търновград“ възражда забравени занаяти като ковачество, монетосечене, плетене на въжета, калиграфия, свещолеене, обработка на кожи.

Предците ни са били изключителни бижутери и майстори в обработката на метали, споделя реконструкторът Емил Маринов от Шумен.

От бронз, от месинг, от олово, златните неща са по-малко. Има неща, които и до ден днешен няма кой да ги повтори. Примерно Преславските съкровища, емайлите – това са технологии, които изискват много точни температури и изобщо как са ги правили на времето, но са ги постигнали и са уникални.

Времената от XII до XIV век се характеризират и с възхода на българската армия. За могъществото на Асеневци историците посочват, че цар Калоян предлага 100 000 спомагателна войска на латинците преди превземането на Константинопол през 1204 година. За въоръжението през тази епоха разказва подполковник Евгени Пенчев от Националния военен университет, член на клуб „Традиция“.

В този период, който в момента представяме на фестивала, оръжието на Балканите е горе-долу едно и също. Каквото е изпулвано в България, такова е използвано във Византия, в Сърбия – двуостри мечове, копия, лъкове със стрели, защитно въоръжение, ризници. Мечовете са най-различни типове. Възстановяваме меч по модела, изваден от река Темза (XIV век), ръка и половина, двуостро оръжие, сечащо, пробождащо.

Основни съюзници на Второто българско царство са били куманите. Те имат свои отличителни знаци във въоръжението, обяснява реконструкторът Йордан Сивков от Добрич:

Куманите имат едни типични метални сутиени. Това са някакъв тип защитно въоръжение. Има го изобразено на Каменните баби, които са кумански. Основно при тях е лъковете. Има различни типове лъкове – когато си на кон трудно можеш да опъваш силен лък, там трябва по-бърз лък, по-лек лък, по-леко опъване, повече стрели да пускат. Те са разчитали на количеството стрели, които пускат.

На средновековния фестивал деца и възрастни се забавляват с различни игри като прекарване на топче по наклонена повърхност, логически задачи, съчетани с ловкост и сръчност за преместване и освобождаване на фигури. Разказва Георги Ангелов от великотърновския клуб „Традиция“ :

Средновековните игри, които ние представяме, изграждат у децата различни качества – най-вече да са сръчни. Благородните деца знаем, че са играли на различни игри, които им тренират ръката, за да могат в бъдеще да боравят с меч. Чрез игрите те са придобивали основните умения за в бъдеще, които ще използват по време на бой.

Средновековните българи имат своите особености в бита, обяснява Антони Кисьов от Панагюрище:

Номадските палатки. Ние представяме една саксонска тента. Представяме културата и бита на българите – посудата, облеклото, храненето. Хранили са се в посуда от дърво, металът вече е бил много скъп и рядък, но е главно мед, бронз, желязо.

Авиоинженерът Петър Стефанов е готвачът в средновековния Търновград. Боляринът приготви разядки от маслини, от моркови, варени круши петровки във вино с канела, джинджифил, карамфил и мед.

За основно ще има леща с булгур и праз, и три вида лук. Сладки има от XI век по рецепта – богати с много подправки, има канела, бахар, черен пипер, кимьон, пълнозърнесто брашно. Подправките, които са вътре, подпомагат метаболизма, намаляват кръвното налягане, разширяват кръвоносните съдове и действат успокояващо.

В подножието на царския дворец в крепостта „Царевец“ може да се опита и ранносредновековна скандинавска кухня, приготвена от Мариета Николова от софийския клуб за възстановки „Верени“:

Ранносредновековната кухня не е ужасно сложна, разчита на по-бедни продукти, но комбинациите са интересни. Ще покажа ечемичен хляб, риба в тесто, горска яхния и ще се опитам да направя сладки питки. Кухнята, която аз представям – скандинавска кухня, има доста меса, основни зеленчуци като горски киселец, горски гъби, лук, ябълки.

Средновековието се отличава и с пъстрота и пищност на дрехите, особено при жените, разказва дизайнерът и докторант по българска средновековна архитектура Калина Атанасова от Варна:

Жената трябва да покрива косата си, от една страна, защото косата съблазнява, а от друга – защото се смята, че лесно се поддава на лоши магии. Затова всички съсловия момичетата от най-ранна възраст са криели косите си. Задължително е било косата да е сплетена, задължително е било да е покрита с нещо и освен това са носили най-различни и много интересни бижута. Българките например са носили много красиви шапки, които представляват нещо като обърнат пресечен конус. Отстрани са се слагали обеци, които са толкова големи, че са висели на шапката.

Тазгодишното издание на фестивала „Средновековен Търновград“ е посветено на 820-годишнината от възкачването на престола на цар Иван Асен Втори. Вася Драева от Велинград споделя за сватбената стратегия на владетеля:

Династическите бракове за него са били много важни. Благодарение на тях България достига до три морета. Любима ми е третата съпруга на Йоан Асен Втори – Ирина, която е дъщеря на Теодор Комнин, които биват пленени при битката при Клокотница. Той се влюбва в нея, била е много красива и стройна дама. Любима ми е, защото е била своенравна и непокорна като мен.

В крепостта „Царевец“ може да бъдат наблюдавани и демонстрационни турнири и сражения.

Репортаж от Велико Търново на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл