Казусът "Зелмайер" - изводи и въпроси

Мартин Зелмайер

Снимка: Европейска комисия

Анализ на Ангелина Пискова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Процедурата, по която бившият началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер Мартин Зелмайер бе назначен на поста генерален секретар, няма да доведе до оставката на Юнкер и до други оставки в Комисията. Процедурата обаче трябва да се промени. Това е компромисното решение, което Европейският парламент облече във формата на резолюция през тази седмица.

Скоропостижното назначаване на бившия ръководител на кабинета Юнкер Мартин Зелмайер на поста генерален секретар на Европейската комисия разбуни духовете в „Берлемон“. Журналисти задаваха настойчиво въпроси около процедурата седмици наред. В резултат случаят надхвърли границите на една европейска институция и премина към друга - Европейския парламент. Въпросите, които останаха висящи след близо месец настойчиво питане в „Берлемон“ - как Зелмайер е назначен да изпълнява поста заместник-генерален секретар на Комисията буквално за една минута и след нея изведнъж става генерален секретар, защо като единствен негов конкурент се явява подчинена негова служителка, която се оттегля малко преди края на процедурата, как така бившият генерален секретар Александър Италианер излиза в пенсия ..на 61 години, а Колегиумът на комисарите също за броени минути гласува назначаването на Зелмайер на високия пост? Навързването на тези факти оставя горчивия привкус за нагласена процедура. Тя не бе отхвърлена и от онези евродепутати, които подкрепят комисията "Юнкер".

"Процедурата е малко учудваща - в смисъл, че в рамките на няколко минути г-н Зелмайер бе назначен за заместник-генерален секретар, а после - за генерален секретар", коментира пред "Хоризонт" Ален Ламасур от Европейската народна партия.

Това съмнение всъщност беше и документирано - то бе не само водеща нишка около дебатите, а бе затвърдено в приетата резолюция. Евродепутатът Андрей Новаков, член на Комисията за бюджетен контрол, разследвала този случай, обясни, че Зелмайер е бил предложен съгласно действащите норми и правилника за дейността на Европейската комисия, с което не е нарушена никоя норма или изискване:

"Той отговаря на всички изисквания за тази длъжност, така че от правна гледна точка нямаме никакви упреци. От морална обаче и заради високия обществен интерес към това назначаване в резолюцията призовахме да се преоцени, да се преразгледа процедурата за назначаване на генерален секретар, така че оттук насетне да има още повече прозрачност, още повече яснота за това кой, кога и как може да кандидатства за тази позиция", посочи Новаков, като припомни, че компромисът по казуса е не е бил лесно постигнат:

"Няма да скрия, че гласуването беше отлагано на няколко пъти, тъй като консенсус липсваше. Но в крайна сметка се стигна до такъв", отбеляза евродепутатът.

Така настойчивото задаване на въпроси постигна частичен резултат - тези, които европейските гласоподаватели избират пряко, признават, че морален казус има, дори и да е спазена буквата на закона, както и че тази ситуация трябва да се промени. Остава обаче висящ въпросът доколко такива резолюции имат обвързваща сила към друга европейска институция и дали Европейската комисия ще се съобрази с документа. Но е почти сигурно, че ще има нови въпроси в „Берлемон“. Целия анализ на кореспондента ни в Брюксел Ангелина Пискова по казуса "Зелмайер" чуйте от звуковия файл.