Двама мъже се отказаха от професиите си, за да учат за медицински сестри

Симеон Маринов, Светлан Николов и тяхната преподавателка Даниела Тасева

Снимка: Здравка Маслянкова

Репортаж на Здравка Маслянкова за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На фона на всеобщата криза за медицински сестри, във Велико Търново двама мъже на средна възраст се отказаха от престижните си и добре платени професии и се отдадоха на обучението си за медицински сестри във филиала на Варненския медицински университет в старата столица.

Симеон Маринов и Светлан Николов са първокурсници. Вече са минали успешна първа сесия и сега са на практика в отделението по гастроентерология в областната болница.

46-годишният Светлан Николов от Трявна дълго е обмислял обучението си за медицинска сестра и казва, че това е преломен момент в неговия живот и път към реализацията на една мечта:

Идвам от Прага. Там работихме, имахме фирма за набиране на работници. С течение на времето реших да направя някаква преквалификация. Първоначално мислех да завърша образованието си и да се върна в Прага и да работя като парамедик на линейка, но по-късно, в процеса на работа ми хареса много преподавателската работа. Целта ми е да завърша образованието си и след това да стана асистент в Медицинския университет, филиала във Велико Търново. Медицинска сестра не е никак женска професия. Мога да кажа, че това е една мъжка професия, особено в някои отделения, където се изисква доста мъжка ръка и физическа сила.

Светлан Николов е първокурсник в група с 16 момичета и още един мъж, които се обучават за медицински сестри. 32-годишният Симеон Маринов от Велико Търново се е отказал от професията си на търговски представител, за да изучава тънкостите на сестринството:

Средно образование съм завършил биология, магистратура финанси. Аз съм социален човек, обичам да помагам на хората и в момента това правя. В много професии вече няма мъжка, няма женска. Човек е индивидуален. С уважение и респект се отнасят към мен. Няма лесно, всичко е трудно. Трудното е, може би, когато не можеш да помогнеш на даден човек, когато е настъпила фаза, когато е нелечимо неговото заболяване.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Здравка Маслянкова.