Червената линия, от която политическата карикатура се превръща в риск е твърде видима само в диктатури

В-к Аарец настъпил чертата с карикатура на "самовзривавящ се" вътрешен министър

публикувано на 12.01.18 в 14:50

Снимка: ЕПА/БГНЕС

интервю на Феня Декало с Амнон Зилвер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Те са на първа линия в борбата за свободата на словото, но и са първата жертва на терористи или просто на недоволни от тяхното творчество. Става въпрос за карикатуристите. Те знаят, че моливът им е оръжие в ръцете им, но им е ясно, че е и средство за харакири.

От тази годишнина към съвременните проблеми на карикатуристите започва интервюто на Феня Декало с Амнон Зилвер зам. дир. на Медиатек в Холон, в който влизат и музея на карикатурата и на комикса.

Срещата е в навечерието на откриване на конференция на тема „ Политиката в политическите карикатури и комикси“

Първият въпрос към него е каква е червената чeрта, която израелските карикатуристи не биха престъпили?

Не мисля ,че имат червена черта. Казват, че трябва да се пази личното пространство и вярванията на хората, но когато тези хора са обществено значими личности и техните действия могат да засегнат чувствата на другите хора, е позволено. Например във в. Аарец, бе публикувана карикатура на Амос Виделман, в която министърът на вътрешните работи, който е силно религиозен евреин, бе изобразен като терорист, защото настоява за закон , според който всички квартални бакалии да бъдат затворени в събота, което е част от неговите религиозни вярвания. На втората карикатура е показано как същият министър се самовзривява. Карикатурата са нарича „трудова злополука“. Тази рисунка предизвика гняв в обкръжението на министъра. Явно е престъпена червена черта. Карикатуристите трябва да са много внимателни, защото Израел е конгломерат от етноси, религии и социални прослойки. За да могат да живеят заедно те се шегуват помежду си, но когато карикатурист отвън ги критикува, може да бъде обвинен, че подклажда вража и иска да ги конфронтира. Затова ,може да се каже, че нашите карикатуристи не са толкова крайни като на Шарли Ебдо.

Каква е политиката на политическата карикатура и на комикса?

То е ясно, че политическата карикатура носи политическата и социална критика на обществото. По-завоалирани са нещата с комиксите. Има и откровено политически и злободневни комикси и при тях нещата са ясни. Но аз говоря за Супермен, за много от съвременните комикси на Западна Европа и Америка, които поне на пръв поглед изглеждат аполитични, а не са. Комиксът изглежда невинен разказ в картинки, но често неговите герои, всъщност са с политически послания.

Супермен е образ ,създаден през Студената война. Свръх героя, подобно на Джеймс Бонд, побеждава всички лоши сили, които обикновено са от Източна Европа. Горе долу от края на 20-ти век е и френският герой Тантан. Това е журналист, който търси приключения по света. Комиксът уж е предназначен за деца, но в него има завоалирани послания ,които влияят на подсъзнанието. Тантан, например, отива в Африка. Той, белият изглежда достолепно сред черните местни хора, които са нарисувани с огромни глупави очи и неестествено дебели устни и всичко, което правят е дебилско. Начина на изобразяване внушава и възпитава определени стереотипи към африканците. Сега Франция е наводнена от африканци и днешните деца не биха повярвали така лесно на подобни внушения, но едно цяло поколение е израсло с тези стереотипи, подчерта в лекцията си израелският изследовател проэ.Мишел Кишка, специалист по комикса във франкофонските държави. Проф. Дани Фирк, който се интересува от политичността на комикси, се спира на образа на евреина с гърбавия нос в различни комикси и в различни държави. Знае се ,че не всички евреи имат точно такива носове, но това е стериотип, който преобладава в много от страните извън Израел и този нос е точно стилистичен похват за показване на отрицателния герой още от пръв поглед. Явно какви са внушенията. Но по-интересна е частта от изследването, която се отнася до образите на евреи и араби, в комикси, действието в които се развива в окупираните територии, където враждата между евреи и палестинци е най-силна.

В момента ,когато поставят като образи своите врагове, комикса се превръща в политически. Сега има не малко комикси в цял свят, които представят мюсюлманите като опасни терористи. В момента ,когато се представи съществуващи групи от хора, като положителни или отрицателни, художникът е въвлечен в политиката и комиксът му става откровено политически.

Но има и политика вътре в семейството. Лият Цабери, е художник на комикси за новото място на мъжа в семейството. Той е баща ,който работи от дома си и разказва в комикси за своите приключения. В неговото положение са много Хай Тех специалисти, мъже със свободни професия, интернет търговци и др. Човекът от семейството, който работи навън е жена му. Като човек, който си е в къщи, на него се пада за мие чинии, да изпраща и посреща децата в училище , да проверява домашни. Разказвайки за частния живот, художникът прокарва своята политика на равноправие в семейството. Или за „социалните революции в кухнята“! Това са образи на жена и на мъж, нерелевантни преди 10-15-20 години. В него жената прави забележки на мъжа си за несъвършено водене на домакинството. Тя отива отвъд равноправието и не иска да види, че мъжът се учи на новата си роля и са му позволени и грешки. При това той не е мъж-домакиня. Той работи и може би, дори изкарва повече от нея. Но работното му място е удома. Комиксът тук е предназначен не да изгражда стереотипи, а да ги руши.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!