Разговор с историка Стефан Дечев за появата и значението на първата готварска книга на български език като част от характерната за 19 век тенденция в Европа за издаване на готварски книги. Чрез тях авторите им се стремят да доведат професионалните умения на готвачите до домакинята от средната класа. Кухнята, представена на страниците на Славейковата книга, се разглежда като компилация между османската кухня на Цариград и модерната практична европейска кухня на времето.Славейковото издание довежда много рецепти до българския дом и подготвя почвата за бъдещото им въплъщение след десетилетия като национални ястия.
Не са малко наблюдателите и българските дейци от последните десетилетия под османска власт, които се оплакват от лошото готвене. То представлява една вековна рутинна практика без някаква особена изтънченост и богато разнообразие от ястия. Не бива да се приема за случайно, че на този етап ясно се очертава относителна липса на представата за майката и бабата като изкусни готвачки. Вярно е, че жените „месят и готвят“. Ала трудно се натъкваме на описания на конкретни тънки кулинарни умения при приготвянето на дадени ястия, макар старите обикновено да наглеждат готвенето на снахите. Липсват обикновено и някакви изтънчени ястия дори като наименования. Говори се за „баница“, „печена кокошка“, „агне“ и т.н. Описанията на разни тлаки и седенки не са придружени с детайли по отношение на ястията, които домакинята е предоставила на насъбралите се. Твърде редки са сведенията за майки и баби, притежаващи изкусни готварски умения. И когато се появяват, те се свързват с професионалното готварство и хранителните продукти на големия град. Разрешаването на този проблем е задача за бъдещето и най-вече дело на кулинарната книжнина. Началото ѝ е поставено през 1870 г. в Цариград с появата на първата готварска книга на български език, съставена от популярния редактор на в. „Македония“ Петко Рачов Славейков, пише в своя статия историкът Стефан Дечев.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В Словения има поговорка, че всеки „истински“ словенец трябва поне веднъж в живота си да изкачи Триглав (2864 м), най-високия връх в страната и в Юлийските Алпи. В малката балканска страна има 352 върха с височина над 2000 метра, а стените за катерене достигат няколкостотин метра. Затова и неслучайно почти всеки в Словения се е докоснал до..
Симеон Павлов се класира на 10 място на състезанието по фрирайд в Силврета Монтафон , Австрия. То се проведе на Северната стена на връх Zamangspitze (2387 м). С натрупаните точки българският скиор може да надгради и стабилизира позицията си в Challenger сериите занапред. Предстоят му четири старта в рамките на следващия месец, съобщават от..
"Чрез сенчестата икономика някой си осигуряват слънчево бъдеще". Това е изречението на 2024-та година, а негов автор е Иван Кулински от Угърчин. "Злобата вирее във всички човеци, разликата е в това как я практикуваме". Това е изречението на месец януари, а негов автор е Костадин Поповски от Кърждали. Рубриката "Законите на Мърфи" от 23..
На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход. Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон,..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
Рубриката от 09.02.25 година. Водещ е Даниела Якова.
В световната статистика Украйна не фигурира в момента с добив на редкоземни елементи , но има възможности тепърва да се разработят подобни находища ,..
Проектобюджетът за 2025 г. е узаконена форма за купуване на гласове . Това каза пред БНР икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..