Отношенията на Константин Петров с поезията не са предопределени нито от образованието му, нито от всекидневните му занимания. Те са като отношението на дете, което пази в шарена метална кутия монети, лъскави копчета, чаркове от загадъчни машинки и красиви камъчета, намерени на улицата, на плажа и в планината.
Така социалният антрополог Роберт Леви представя поезията на Константин Петров, премиерата на чиято книга „Хвърчило на надеждата“ е част от поредицата „Поети в кадър“.
Повече чуйте в звуковия файл.
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно