Среща на студентите от първия випуск на Великотърновския университет

Снимка: архив

Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

120 студенти по „Българска филология“ прекрачват прага на Висшия педагогически институт „Кирил и Методий“ преди 54 години в Търново, когато се създава първото извънстолично висше училище в България. През 1963 година прага на старопрестолната Алма матер прекрачват 340 студенти в четирите специалности - „Българска филология“, „Руска филология“, „История“ и „Изобразителни изкуства“. Днес Великотърновският университет има над 14 хиляди студенти, които са обучават в повече от 60 специалности.

В деня на Света Петка Търновска - за първи път от половин век след завършването, среща си дадоха беловласите момичета и момчета от оня първи випуск „Българска филология. Професор Донка Александрова е една от тях:

Ние сме първите и единствени студенти, които ректорът на университета Александър Бурмов ни записва. Пеньо Русев, който беше заместник-ректор ни казва: „Абе, вие какви студенти сте, нито умеете да учите, нито да работите, не умеете нищо!“. Аз такова мушетрънче му викам: Ами, научете ни, вие сте учителите тука, ние изваме от училище. Никога не сме били студенти. И той след това много ме обикна, много ми помогна.

Донка Александрова има завидна академична кариера в Ленинградския институт по театър, в Московския университет „Михаил Ломоносов”, в Делхи, Индия. Има специализация по реторика в Тексаския университет в Съединените щати.

Днес болката й е, че студенти стават младежи дори с двойки на кандидатстудентските изпити:

52 университета са твърде много за седеммилионна България. Студентите са си студенти. То е бацил студентски. Лудетини, непокорни, млади. Още Аристотел в неговата „Реторика“ пише - „Те младите, те са напористи, критични, мечтаят, не признават, искат слава. Ами и сега са същите.

Нацията става все по-неграмотна, споделя своята болка Стефка Бръчкова, която половин век след завършването на университета не е спирала да се занимава с граматика.

Всичко беше ново за нас, бяхме и новост за града. Приятели, с които сме били близки, но не сме се виждали от 50 години, не можем да се познаем дори. Много е голямо вълнението. Любим предмет имахте ли? Граматиката, може би. По-грамотна или по-неграмотна става днешната младеж? По-неграмотна, разбира се. Никой не чете. Никой не иска да знае. Четенето е в основата на добрата комуникация.

При началото на първата академична учебна година преди 54 лета в двора на ректората студентите стават свидетели на снимките на филма „Крадецът на праскови“, спомня си днес Ана Данова:

Още не бяха започнали занятията, снимат филма точно тук. Под ректората имаше естествени праскови, изоставени такива малки дръвчета, но бяха наслагали изкуствени праскови плодове, за да изглеждат, и изкуствени дръвчета. Бяха направили портата на къщата на главната героиня и Мишо Михайлов чука и влиза на портата. Тази сцена я наблюдавахме многократно и с огромно наслаждение, че виждаме такива актьори като невена Коканова и Мишо Михайлов.

В университета Ана среща любовта и се омъжва за своя състудент Петър Данов. Те стават първото университетско семейство във Велико Търново. Те са били разпределени за три години като учители във Велико Преслав. Останали осем, след което се прибрали във Велико Търново, където учителствали до пенсия.

Студентите, завършили преди половин век, си обещаха тази първа среща да не е последната.

Целия репортаж на кореспондента на БНР във Велико Търново чуйте от звуковия файл. .