Тази вечер пловдивчани ще бъдат късметлиите да видят спектакъл на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, в който ще блести грузинската дива Анита Рачвелишвили, призната от публиката и критиците по света за една от най-магнетичните изпълнителки на тази роля в наши дни.
Мащабният проект, който ще бъде осъществен в зала "Колодрума" в Пловдив, ще даде началото на фестивала "Оpera Gold". Режисьор на спектакъла е Огнян Драганов. Участват утвърдени солисти и трупата на Старозагорската опера.
Анита Рачвелишвили и Орлин Анастасов бяха гости в Българското национално радио и в предаването "Алегро виваче".
Как гледа грузинската прима на Кармен сега, седем години след като дебютът й в тази роля на сцената на Ла Скала в Милано под диригентството на Даниел Баренбойм я изстрелва в звездна орбита за една нощ?
Нищо не се е применило, защото Кармен е част от мен още от първата година в Консерваторията. Разбира се, това, че стигнах до сцената на Ла Скала беше нещо невероятно и промени целия ми живот. Но Кармен е все още голяма част от него, голяма част от това, което обичам. Все още пея тази роля – не толкова често като през първите години, но я обичам – обичам тази жена, музиката на Бизе, която е красива, обичам всеки детайл от тази опера. Познавам всеки детайл, разбира се. Нищо не се е променило за мен. Кармен ми е любимка.
Но ако имате над 50 различни постановки за последните 5-6 години, всеки един режисьор искаше ли да Ви промени, или ви се доверяваха?
Разбира се, че всеки режисьор си има собствена идея каква трябва да бъде Кармен и как да изглежда продукцията му. Но и аз имам своя идея за Кармен. И независимо какво изискват от мен, винаги се старая да изиграя Кармен такава, каквато аз я харесвам. Държа да не е вулгарна. Тя е свободолюбива, а това е много различно от вулгарността. Искам винаги да покажа на публиката, че тя може да бъде влюбена, свободна и много силна, но също много мека и любвеобилна. В характера й се събират много различни настроения и точно затова е красива – не е едностранчива в цялата творба, променя се постоянно. Това я прави интересна – да почувстваш нейните емоции от сцената. В първо действие е толкова сигурна в себе си, забавлява се с хората наоколо. После, във второ действие, е влюбена, а в трето е наранена. Загубва любовта и себе си с нея на финала. В края е голямата загуба – намерила е кого да обича, но осъзнава, че не може да бъде с него.
Добре ли е артистът да познава ролята си в такава дълбочина?
Абсолютно задължително е! Не е достатъчно да знаеш нотите. Трябва да знаеш защо композиторът е решил да създаде това произведение. Защо е описал така героите. Важно е да знаеш не само либретото, но и на какво се базира – в случая по творбата на Проспер Мериме. За мен лично е важно да направя героинята си истинска, не просто изиграна на сцената, а жена като всяка друга от реалността. Много е важно да се подготвиш много добре преди да влезеш в ролята.
Но с годините една роля може да Ви стане досадна, дори и публиката да смята, че Ви пасва перфектно?
Разбира се, има риск да ти омръзне или да станеш скучен самия ти, но мисля, че ако обичаш нещо и го правиш всеки път с много страст, никога няма да стане скучно за теб или за публиката. Вложеното усилие винаги се забелязва.
Мисля, че точно страст е ключовата дума, защото дори когато сме Ви гледали на голям екран от Ла Скала или от Метрополитън, стастта е най-вече това, което сме усещали ясно. А какво се случва, ако героинята, която изпълнявате, не е чак толкова страстна жена?
Няма да я играя! Много е лесно. Хубавото в моята професия е, че мога да избирам – да кажа не или да. Никога не бих избрала роля, в която няма страст. И ако има шанс в една роля аз да внеса страст, ще го направя, повярвайте ми!
Сега идвате от Париж, където бяхте Далила в „Самсон и Далила“ от Сен-Санс. Отново силна жена, макар и толкова различна. Казвате, че ако намерите време в запълнения си до 2020 година календар, да запишете албум, бихте включили и Кармен, и Далила…
Ооо, много неща бих записала на диск – и Еболи със сигурност, и Азучена, и руски оперни арии, защото обичам Любаша, Марфа, Кончаковна, която е една от най-хубавите мецосопранови партии според мен. Бих записала и старинна музика – като "Дидона и Еней" от Пърсел. Също и музика от родната ми Грузия – много я обичам.
Именно за родината Ви ми се иска да говорим. Намираме се в България и според мен има много общо между нашите две страни по отношение на артистите и изкуството. Изумителните гласове, например. Но Вие в Грузия сега можете да се похвалите с изключителния реновиран оперен театър в Тбилиси – много красива, импозантна сграда. Какво мислите за нея?
Първо искам да кажа, че е самата истина, че България има много невероятни певци също като Грузия и това е малко странно, защото и двете са малки държави. От тях са излезли прекрасни музиканти. Това е от онези аномалии, за които обичам да говоря. Толкова чудесни певци в историята са българи, познавам много от тях – големи мецосопрани, баси, сопрани.
Колкото до грузинската опера – театърът е обновен и беше преоткрит миналата година след много години трудности. Но това отмина и смятам, че ще бъде хубав оперен театър в бъдеще. Трудно е, разбира се, да бъде на нивото на големите европейски опери, но все пак имаме надежди да сме един от най-добрите малки театри. Мястото е много красиво, архитектурата е забележителна и когато някой дойде в Тбилиси, това е едно от местата, които му препоръчвам да види.
Един много богат грузинец даде 40 милиона долара за реновирането на операта в Тбилиси. В България като че ли винаги разчитаме държавата да се погрижи за театрите, за хората на изкуството. Според Вас откъде трябва да идват парите за опера?
Много труден въпрос – и за нас в Грузия също. Няма пари за изкуство. И не става дума само за Грузия, за България, за бившите съветски републики – проблемите са навсякъде. В Италия, в САЩ – всички правителства вече режат от парите за култура. За мен това е най-големият проблем. Защото смятам, че ако режеш от културата, това е краят на всичко. Най-важни в историята на човечеството са изкуството, културата, музиката. Не може да се реже от това, което прави живота поне малко по-хубав. Защото отиваш в театъра, сядаш, забравяш всичките си проблеми през деня, трудностите в живота си и се потапяш в нещо, което виждаш и чуваш на сцената. Много е тъжно, че политиците смятат, че ако вземат средства от културата, биха направили с тях нещо по-добро за страната си. Това е равно на разруха със сигурност! Това вече е факт и ние виждаме резултатите в целия свят. Ще завършим живота си в епоха, когато не познаваме ценностите, а без ценности сме просто стадо, като първите хора на Земята преди да има цивилизация – бавно се връщаме назад към тях и това е огромен проблем. Ако искаме да е по-добре, трябва да се обединим около идеята, че културата е едно от най-важните неща. Да започнем отново да даваме пари за култура, да правим повече за музиката и изкуството, защото те ще спасят планетата ни и живота на хората.
Бихте ли се ангажирали със създаването на фондация, за да подпомагате изкуството, както сега прави колегата Ви и близък приятел Орлин Анастасов?
Не бих направила фондация, защото това е твърде трудна задача. Но ще бъда тук, до него, за да помагам. Благодаря на Орлин, че прави всичко това. Голяма битка е, нужни са много пари, за да проработи. И често тези средства са от собствения ти джоб, защото никой не иска да подпомага културата днес. Това, което прави Орлин сега, е много важно, защото ще помогне на бъдещите поколения музиканти. Ще помогне и на хората да осъзнаят защо е важно. В България няма много концерти и спектакли с участници на най-високо световно ниво. Орлин може да направи много с авторитета и приятелствата си по целия свят - той е един от най-добрите баси в музикалната история. Знам, че той ще ми се скара след като излезем от студиото за това, което казвам, но аз съм сигурна - той е един от най-добрите баси в света! Невероятно е, че се захваща с тези проекти. Фондацията му ще помогне да се представят българските таланти. Желая му големи успехи и обещавам винаги да помагам!
Самият Орлин Анастасов заяви преди време, че за него Вие сте една от най-ярките звезди на операта в наши дни и много иска българската публика да Ви види на живо. Сега сцената е нетрадиционна - голямата многофункционална зала "Колодрума" в Пловдив. Как приемате това?
Трудно се пее извън театър - без акустика и с микрофони. Но мисля, че това е нов начин да се рекламира операта и тя да е достъпна за всички. Защото много хора смятат, че операта е само за богати хора, облечени в скъпи дрехи. Не е така. Операта е за всички. Така е започнала историята на жанра, после нещата са се променили, но сега се връщаме към корените. Аз се радва, че е така - всеки трябва да може да отиде на опера. Билетите не би трябвало да достигат тези ненормално високи цени. Трябва да има и по-евтини. Да има отстъпки за студенти. И дори да не си на най-хубавото място в залата, да можеш да посетиш спектакъл.
Сега, в зала "Колодрума" ще представим грандиозна продукция. Ще има коне, танцьори и други красиви неща, така че ще се постараем вечерта на всички, които дойдат да гледат, да е приятна и много интересна. Незабравима!
Като говорите за микрофони - те не са Ви непозната територия, защото обичате да пеете джаз.
Аз започнах кариерата си на певица с джаз. Чак след това започнах за уча оперно пеене. По-късно обаче реших да сформирам свой бенд и изпълняваме заедно кросоувър - песни от Франк Синатра, пиеси от Пиацола. За мен е приятно, но не е само за забавление. Джазът прави операта още по-интересна за мен. Има пренасяне на определен опит от едното в другото. Много е хубаво да имаш възможност да го правиш. Музиката е красота. Обичам соул, слушам и много рок. Никога не слушам класическа музика у дома. Не мисля, че е задължително. Хубава музика има във всички жанрове. Трябва да разширяваме мирогледа си. Затова хора, които обичат рок, могат да експериментират и да дойдат да ни чуят в Пловдив - ще е хубав експеримент.
Чуйте интервютата с Анита Рачвелишвили и Орлин Анастасов в звуковите файлове.
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни. Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..
В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София. С Максима ни среща Виктория Петрова. Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..
Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..
На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към..
Ако Борисов направи това правителство, ще му се получи хитро. Това каза в интервю за БНР Първан Симеонов, социолог и политолог, основател на..
Отношенията между Европа и САЩ по време на втория мандат на Тръмп ще бъдат много по-трудни, отколкото при други стопани на Белия дом. Тази..