Европа като травма и Европа като лек

През 1945 година градът е един епицентър на злото. Унищожени са евреите, градът е унищожават едновременно от армията, която е присътвала в него, а по-късно и от инвацията на противниковата армия. На практика почти нищо не е останало от него и е трябвало да бъде вдигнат възстановен от основи. А когато строите нещо отново от основи, вие имате шанса да започнете от ценностите, а ен от сградите. И точно това е една необикновена трансформация от тогава до днес

Според Крис Болдуин тази трансформация е имала и своите затлачвания. Протокът и процесът не е бил безпроблемен. Такова забавяне е бил прериодът на комунизма, когато идеологията удавя ентусиазма, и чисто физическото наводнение в края на 90-те когато същият този град е бил потомен от надигналите се води на река Одра.

Един от най-опасните въпроси с който се сблъсках тук и един от най-трудните въпроси, който можеш да зададеш на жителите на Вроцлав е въпросът – от къде съм? Защото  никой не е от тук! А когато задавате този въпрос на практика влизате в трамвата на цяла поствоенна Европа, която започва наново да изгражда етнически държави и забравя вече и без това поразената от войната мултикултурна Европа.

Личните истории, който разказва Вроцлав са тези, които на практика опитомяват цялата травма и болка на Европа през ХХ век казва Крис Болдуин. Опасното е, че те могат да се повторят по странен и ужасен начин и през ХХI век, ако не размишляваме върху това което е стананало, допълва той. Питам го дали  темата за човешкото преместване, за движенията на населението от едно място на друго, обединени в понятието за Потока....  не се повтарят и днес в ситуацията в която е изправена  Европа – пред лицето на миграционната криза.

... Вие не може да разкажете историята на Вроцлав без гласовете на диаспорите. И точно това правим във Flow II – в Поток – в тази сборна композиция която съставлява кантатата ние включваме страните където са отишли някогашните жители на Вроцлав/Бреслау. Музикалната академия на Йерусалим, на Дрезден. Много важен символ е това точно във Вроцлав да докараме израелски и германски музиканти които да работят заедно. Това е същността на проекта.

Дали обаче той търси аналогия с днешната миграция към Европа, не от Европа към Израел, към Канада заради Втората световна война?

Не директно. Въпреки че, по самата си същност, някои от ценностите и идеите, които изследваме са  свързани с въпроса от какво се нуждаем, за да можем да посрещнем по един позитивен начин различния, Другия? Този град пред ХХ век е колабирал, разпаднал се е,  заради опита си да изхвърли различния, да изпъди Другия.  Това се е случило и това се случва в психологически план често – ние се опитваме да прогоним различния и от самите нас... това става днес навсякъде в Европа, включително и в Испания където живея вече много години. Случвало се е и … простете ми, но и в България, когато гоните българските турци във втората половина на ХХ век. Изгонването на Другия от нашите нации е нещо, което е присъствало в историята на Европа.

Ако изследваме какво толкова ни плаши в Другия, в различния вероятно ще се научим по-лесно да разбираме себе си и да се справим със страха. Да се научим да живеем с нас самите и може би това е шансът ни за бъдещето.

Казва Крис Болдуин. 

Мащабът на представлението е уникален:  гигантска сцена на открито, прожекцията върху сгради, уникалният звук и осветление . Дали често технически са намерили всичко ноебходимо в Полша, питам режисьора.

Да, обещахме си и то много силно, да използваме само полски ресурс. Да не наемаме чужди фирми. Полша има опит с големи събития, но не и точно с такова събитие за което всички истории и целият опит идва на практика от общностите, които живеят тук. Като цифри – говорим за 176 певци плюс 100 музиканта на една сцена, 12 музикални състава от 4 държави, огромни колони за звук седем на брой които да покрият сериозна територия със звук и светлина, така че създадохме една огромна арена  театрална сцена от самия град.

Казва Крис Болдуин. Тук не броим 55-те лодки, които са включени по време на спектакъла разгръщащ се и над единия от ръкавите на Одра. Тези лодки са на доброволци от Вроцлав които напърно безвъзмездно участват и репетират заедно с музикантите в продължение на месеци конкретно за този спектакъл и години – три на брой за цялата подготовка и за предишното представление  Мостове през 2015 когато Вроцлав се подготвя за Европейска столица на културата.

В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Ирина Недева.