Първите сечени монети на лева разказват за паричния живот в следосвобожденска България

Велико Търново е домакин на ценна нумизматична експозиция, която прикова вниманието не само на познавачи и колекционери, но и на любители на историята. Сбирката от златни и сребърни монети, сечени и пуснати в обръщение в периода между 1882 г. и 1937 г., проследява историята на младата българска държава в един твърде динамичен от икономическа гледна точка период.

Експонатите са над 6 хиляди и са били събирани в продължение на 20 години от родолюбивия българин, живеещ в САЩ, Деян Спиридонов. До месец февруари 2017 г. частната му сбирка ще краси залите на емблематичния за Търново хан „Хаджи Николи” – сграда с богата история, обявена за паметник на културата. Колекцията от монети ни връща назад към зората на българския лев, във времето когато младата ни държава заема най-сетне полагаемото й се място в общността на европейските народи след 5-вековно османско подтисничество. Заедно със знамето, герба и химна, българският лев е бил символ на националния ни суверенитет и повод за гордост на българите. Доц. Константин Дочев от великотърновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН разказва:

През 1880 г. се приема законът за правото за сечене на монети и през 1882 г. започват да се секат първите медно – никелови, а през 1883 г. и първите сребърни монети. Година по-късно на бял свят се появяват и първите емисии от златни монети, които и до днес предизвикват възхищение със своето изящество. Същевременно тези златни образци са имали и чисто пропагандно послание, свързано с отвоюваната ни държавна независимост. И както сега българите имаме готовност да влезем в еврозоната, така малко след Освобождението, през 1882 г., първите ни държавници взимат решение Княжество България да се присъедини към Латинския (Европейски) монетарен съюз. В резултат на това всеки българин по онова време е можел свободно да пътува, да учи и да пазарува в целия европейски свят.

Присъединяването ни към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна валута дали сериозен тласък на българската икономика. Нашият лев бил напълно равностоен на другите западноевропейски валути и достигнал страни като Австралия, Канада, Русия, Англия, Индия и дори далечна Япония. Различни са символите, гравирани върху монетите ни. Най-разпространени са християнският кръст и лъвът, като олицетворение на могъщество и сила. Вглеждайки се внимателно, съзираме и изображения на българския трибагреник, както и флорални мотиви от прекрасните ни плодородни житни ниви. И разбира се, къде без прословутата ни маслодайна роза! Изящно гравираното цвете краси монетите от времето на цар Борис III. Но къде са били сечени тези великолепно изработени парични единици?

Гравьорите са чужденци – обяснява доц. Дочев. – Първите емисии са сечени в Бирмингам, след това в Санкт Петербург, а вече, когато минаваме в едно икономическо сътрудничество с Австро-Унгария, започваме да сечем почти всичките ни емисии там. Но гравьорите са много добри. Има французи, има австрийци. Например на големите сребърни монети от 5 лв. номинал, на обратната страна на българския герб, можем да открием образа на нашето знаме с надпис „България”, който само с лупа може да се прочете. Това показва високата техника на някогашните гравьори.

Изложбата в залите на хан „Хаджи Николи” предлага носталгична разходка в епохата на следосвобожденска България, когато националното самочувствие на българина било в подем. За по-любознателните са поставени и информационни табла с интересни данни не само за съдържанието на благородните метали във всяка отделна емисия, но и за икономическата среда през годините между 1882 и 1937 г., белязани от периоди на възход, но и на резки обрати, водещи до национални катастрофи и тотален срив на валутата ни. Както се казва – нищо ново под слънцето!