Всички сме виновни за разрухата в Тютюневия град

Все още историята на тютюневите складове и тютюневата индустрия в Пловдив  не се познава толкова добре, за да бъде оценена подобаващо, както от управляващи, така и от обществеността. Това заяви историкът и директор на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев. 

За Радио Пловдив той, припомняйки любопитни факти от създаването на Тютюневия град, развитието на тютюневата индустрия  през годините, коментира днешната ситуация, в която част от складовете са вече почти разрушени.

По думите му периода от края на 19 век и началото на 20 век е едно друго време. Това  е времето, когато са създадени тези складове и започва тютюневата индустрия, а България се явява една ключова държава като производител и износител на висококачествени тютюневи изделия.

Пристигналите бежанци от  Егейска Македония и Беломорска Тракия довеждат  един изключителен добър потенциал от работна ръка в Пловдив и неслучайно точно тук се концентрира огромната част от тютюневата индустрия в България. Това е едно време, през което до тогавашната сточна гара се създават тези тютюневи складове.  Ние сега живеем с други разбирания. Няколко поколения отраснаха с борбата  против цигарите и тютюнопушеното. А  от  края на 19 век и началото на 20 век тютюнопушеното е една от най-същностните характеристики на европейското общество, разказа Стефан Шивачев

Тогава в Пловдив е имало над 25 тютюневи склада,  4 тютюневи фабрики и една картонажна фабрика.Това създава поминъка на един град, който между 1912 -1939 година два пъти увеличава своето население. Успоредно с това Пловдив придобива славата и на концентрация на тютюневите експерти, търговци и на  хората, които организират този бизнес. А през тогава това е изключително печеливш бизнес. Точно през това време се създава този комплекс, като повече от складовете не са характерните индустриални сгради, а имат и архитектурна стойност. 

В крайна сметка това е една историческа епоха. Това е една история, която оставя следа. Тази индустрия оставя подобни следи не само в България, а в цяла Европа. Това е един общоевропейски проблем, който се появява след Втората световна война, когато тютюневата индустрия запада.  Много градове в Европа имат този проблем с един основен въпрос - Какво да правим с тези сгради?

Според Стефан Шивачев  това е и основната разлика с днешната ситуация и случая  с тютюневия склад в Пловдив. Той даде пример със съседна Гърция. В Солун - бившия индустриален квартал е превърнат в младежки център.

Това обаче, става при едно задължително условие - намесата на държавата, съвместната дейност на държава и община. За да може да се превърнат тези стари индустриални сгради в нещо, което е необходимо на съвременния град .Нещо, което запазва стария дух, запазва стария облик, но е запълнено с ново съдържание, категоричен е Стефан Шивачев. Той допълни, че всичко това изисква влагането на много средства и влагането на  много мъдрост.

"Умният човек вижда проблемите, а мъдрия човек търси решение" - припомни историкът и допълни, че ако това  го разтълкуваме - с оглед на днешната ситуация с полуразрушения склад на ул. "Одрин" 8 - ще стигнем   до отговора  на въпроса - Защо толкова години само тук-там се говори за тютюневия град, а всички виждат как се руши.

По думите на историка трябва да има концепция какво да се прави с тези складове. Като се започне от личните интереси на собствениците, през държавата, общините и се стигне до обществения интерес. А това, че не е направено и вина носим всички. заключи Стефан Шивачев. 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.